Клайв Къслър - Сахара

— Вече забелязах, че вагоните се движат много бързо и дори за професионален каскадьор ще бъде трудно да се качи на тях.

— Упоритост и търпение — отвърна Пит. — Локомотивите започват да забавят ход, преди да стигнат стария форт. След това влизат в завой и спират за проверка, преди да тръгнат отново към завода.

Джордино подхвърли:

— И трябва да имаме по един долар за всеки от армията пазачи, която ще проверява вагоните.

— Те не могат да бъдат толкова прецизни. Проверката обхваща сто вагона, пълни с варели токсични отпадъци, а едва ли някой човек прави това от душа и сърце.

— И ти си единственият човек, който стига до това заключение — каза сухо Джордино.

— Аз винаги съм склонен на по-практични предположения и не мисля като теб за алармени системи, патрулни коли, добермани и т.н.

Джордино тъкмо се канеше да отговори на Пит както му се полагаше, когато забеляза в небето един задаващ се хеликоптер. Пит също погледна нагоре. Хеликоптерът идваше от юг и се насочваше право към тях. Той не беше военен и те лесно различиха името „Масар Ентърпрайсиз“ върху фюзелажа.

— Господи, — извика Джордино, — той наблюдава пясъка, където сме скрили „Вуазин“-а. Ако снижи по-надолу, ще го издуха от колата.

— Само ако мине точно над нея — каза Пит. — Лягай долу и не се движи!

Едно наблюдателно око лесно би могло да ги забележи, както и да види необичайната пясъчна дюна със странна форма. Но пилотът беше концентрирал вниманието си върху кацането на машината в завода и не поглеждаше встрани разхвърляните пясъци и дюните. Важният пасажер в хеликоптера беше зает с проучване на финансовия си доклад и също не хвърляше поглед през прозореца.

Хеликоптерът мина почти над тях, като снижаваше височина и след няколко секунди кацна зад стените на завода. Вратата се отвори и важният пътник слезе. Дори от половин километър без бинокъл Пит успя да различи фигурата на пасажера, както и да се досети кой е, когато влизаше в сградата на офиса си.

— Мисля, че нашият приятел се връща, за да ни залови — каза той.

Джордино постави ръце над очите си, като се взираше.

— Твърде е далеч, за да кажа със сигурност. Но вярвам, че си прав. Жалко, че не води пианистката от яхтата си.

— Не можеш ли да я заличиш от паметта си?

Джордино погледна Пит и отговори натъртено:

— Защо трябва да го правя?

— Но ти дори не знаеш името й.

— Любовта побеждава всичко — отвърна Джордино с плам.

— Тогава победи разпилените си мисли и се подготви да починем до идването на нощта. След това ще се опитаме да хванем влака.

Те заобиколиха кладенеца, описан от стария скитник, където старото речно корито на Уед Зарит тръгва в разни посоки. Безалкохолните напитки бяха свършили, а запасите им от вода бяха около два литра. Но те си я разделиха и ги изпиха, за да не получат обезводняване, надявайки се да намерят вода близо до завода.

Паркираха „Вуазин“-а в една малка падина на километър южно от изоставения форт. След това се заровиха в пясъка под колата, за да се спасят малко от непосилната жега. Джордино заспа веднага, но съзнанието на Пит беше твърде затормозено, за да заспи.

Нощта падна бързо над пустинята. Здрачът се стопи в тъмнината. Настъпи странна тишина. Сухият въздух над пустинята започна да се очиства от жегата и пъстрият килим на звездите се разгърна в обсидиановото небе. Звездите бяха толкова ярки, че на Пит му се стори, че може да разграничи три вида от тях: червени, сини и зелени.

Той никога не беше наблюдавал такъв космичен екран, дори и в открито море.

Те покриха отново колата за последен път и тръгнаха под звездите към форта. Влязоха в изоставения му двор и огледаха десетметровите високи стени, докато стигнат до главната врата. Тя беше голяма, дървена, солидно направена и избеляла от слънцето. С голяма мъка я отвориха и влязоха във вътрешността на форта. Пред тях се простираше изоставен пустеещ плац за маршировка на войниците от Чуждестранния легион. За миг те си представиха как някога тук войниците от този легион са марширували с помпозните си униформи. Зад плаца бяха разположени някогашните жилищни помещения, сега тъмни и изоставени. Пит и Джордино тръгнаха на обиколка. Разположението на форта представляваше правоъгълник с четири бойни кули. Две от стените бяха с дължина 30 метра и имаха три метра дебелина. Тесните стени бяха с дължина 20 метра. Фортът представляваше добър бастион за времената, когато е бил строен. След като направиха своята обиколка, те застанаха в близост до главната врата и зачакаха идващият влак. През това време бяха пресметнали шансовете си как да минат през секретната проверка, да проникнат в завода и да се измъкнат със следващия влак на разсъмване. Само след няколко минути ушите на Пит доловиха шум от доста голямо разстояние. Джордино също се събуди от леката си дрямка и чу шума. Те се погледнаха взаимно и се изправиха на крака.