Клайв Къслър - Сахара

— Кола — изрече на глас, — кола, покрита с пясък, за да не бъде забелязана.

След внимателно проучване той успя да различи две слаби очертания на фигури около колата. Искаше му се да получи още по-добро изображение, но геостата не беше пригоден за това. Дори след внимателна настройка той едва можа да разбере, че това бяха фигурите на двама души.

Грийцуолд поседя за момент, развълнуван от своето откритие. След това отиде до близкото бюро и набра телефона. На петото позвъняване отговори мъжки глас, който звучеше задъхано:

— Ало?

— Ти ли си, Чип?

— Да. Ти ли си, Том?

— Да не си тичал?

— Жена ми и аз бяхме в двора, разговаряхме със съседите — отговори Уебстър — и аз се затичах много бързо, като чух телефона да звъни.

— Открих нещо, което сигурно ще те заинтригува.

— Моите двама колеги? Ти си ги засякъл на снимките на геостата.

— Те са на сто километра северно от зоната, която обозначихте — каза Грийцуолд.

Настъпи мълчание.

— Сигурен ли си, че това не е двойка номади? — попита Уебстър. — Никой не може да си представи как моите хора биха могли да извървят толкова път през горещата пустиня за 48 часа.

— Те не са вървели, а са шофирали.

— Шофирали са кола? — попита Уебстър изненадано.

— Трудно е да се определят подробностите. Струва ми се, че я покриват през деня с пясък, за да се укрият от търсещите ги самолети. Шофират нощем. Сигурно това са твоите двама колеги. Кой друг би могъл да играе такива игри на място, където не никне трева?

— Можеш ли да кажеш дали се опитват да стигнат границата?

— Трудно ми е. Те са в центъра на северно Мали. Най-близката съседна граница е поне на 350 километра.

Уебстър забави отговора си.

— Трябва да са Пит и Джордино. Но откъде, по дяволите, са намерили кола?

— Струва ми се, че са оправни момчета.

— Те отдавна трябва да са се отказали от търсене на източника на замърсяване. Каква лудост ги е обхванала пак?

Това беше въпрос, на който Грийцуолд не можеше да отговори.

— Може би ще ви се обадят от форт Фуро — предположи той полусериозен, полуусмихнат.

— Дали възнамеряват да се доберат до френския соларен завод за преработка на опасни промишлени отпадъци?

— Те са само на 50 километра от него и той е единственото доказателство за западна цивилизация наоколо.

— Благодаря, Том — отвърна Уебстър искрено. — Почерпката е от мен. Какво ще кажеш аз и жена ми да ви поканим на вечеря?

— Звучи добре. Избери ресторанта и ми се обади за деня и часа.

Грийцуолд постави слушалката върху апарата и отново погледна двете малки фигури, които се виждаха на екрана.

— Вие момчета, трябва да сте луди — изрече той на глас в празната стая.

След това изключи системата и си тръгна за дома.

Сутрешното слънце се закотви на небосклона и гореща вълна заля пустинята, сякаш някой беше забравил отворена вратата на огромна пещ. Нощният хлад отмина като облак дъжд. Двойка гарвани летяха в пламтящото от жегата небе, проучвайки безлюдния пейзаж с надеждата да открият нещо за ядене. След като установиха, че живият човек не предлага нищо такова, те бавно отлетяха на север.

Пит лежеше изтегнат върху ската на една дюна, почти зарит в пясъка, наблюдавайки птиците известно време. После съсредоточи вниманието си пак към необхватния по площ соларен завод за детоксификация на опасни промишлени отпадъци във форт Фуро. Това беше едно нереално място — не защото заводът беше сътворен от човешка ръка и работеше с най-модерна технология, а защото беше разположен върху отдавна мъртва зона, превзета от пясъците и жегата.

Той се изви леко, когато чу лек шум зад себе си и видя Джордино да пълзи по корем върху пясъка като гущер.

— Наслаждаваш се на гледката? — попита Джордино.

— Ела и погледни, надявам се да бъдеш впечатлен.

— Единственото нещо, от което бих могъл да се впечатля, е един прохладен плаж и хубав сърф.

— Не пропускай да подстрижеш хубавата си черна коса и да си намериш модерен бански, за да се харесаш на мацките.

Джордино се държеше като хлапак и посипа косата си с пясък. Приближи се до Пит и седна на пясъка.

— Ай, ай — промърмори той, — ако не се познавах добре, щях да помисля, че съм дивак.

— Пейзажът тук е див, пустинен и ти ще му подхождаш.

— Това място е голямо колкото Дисниленд. Мисля, че е около 30 квадратни километра.

— Забелязвам влизаща композиция — каза Джордино, посочвайки железопътната линия, по която се движеше дълга влакова композиция с много вагони, теглена от четири дизелови локомотива. — Бизнесът преди всичко.