Клайв Къслър - Сахара

Уебстър поклати отрицателно глава.

— Невъзможно. Според моите сведения, нашето военно разузнаване използва най-добрите в момента, за да наблюдава най-новите китайски оръжия. Гражданската война в Украйна, граничната вражда между Сирия и Ирак. Те не биха искали да си губят времето, за да търсят двама цивилни в Сахара. Аз мога да направя опит с последния модел геостат, но въпросът е дали той ще може да различи човешки форми в неправилните терени на пустинята, каквато е Сахара.

— Значи, ако са зад някоя пясъчна дюна, той не би ги различил? — попита Чапман.

Уебстър поклати глава.

— Никой, който пътува през Сахара и я познава добре, няма да тръгне през меките пясъци на дюните. Дори номадите ги избягват. Попаднеш ли в морето на дюните, означава истинска смърт. Пит и Джордино са достатъчно умни, за да не си позволят това.

— Но ти желаеш ли да ги потърсиш и откриеш? — настоятелно попита Сандекър.

Уебстър замълча. Той беше почти плешив, с малък белег на врата.

— Аз имам добър приятел, който е главен специалист в Пентагона и е експерт по сателитно търсене в пустинни райони. Мисля, че бих могъл да разговарям с него, за да направи няколко снимки на този район и ги предаде чрез компютъра в нашия геостат.

— Благодарен съм за вашето съгласие — отвърна искрено Сандекър.

— Ако те са някъде там, той ще ги засече както никой друг — обеща му Уебстър.

— Засичал ли е вашият сателит самолета с екипа на Световната здравна организация? — попита Мюриъл.

— Страхувам се, че още не. Нашият последен сеанс над Мали не показа нищо, освен облак дим, идващ странично на нашата камера, надяваме се, че при следващия сеанс ще можем да получим по точна картина. Може да се окаже, че е номадски огън.

— Не съм много уверен, че в тази част на Сахара се движат номадски племена — каза Сандекър.

Гън се обади последен:

— За какъв екип на Световната здравна организация говорите?

— За група учени от същата организация, които са с мисия в Мали — обясни Мюриъл. — Те разследваха случая на странни заболявания, които предизвикват полудяване. Техният самолет изчезна някъде между Мали и Кайро.

— Имаше ли жена в техния екип? Биохимичка?

— А, доктор Ева Роджас е биохимичката на групата — отговори Мюриъл. — Някога работех с нея върху един проект в Хаити.

— Познаваш ли я? — попита Сандекър Гън.

— Аз не, но Пит. Той се запозна с нея в Кайро.

— Може би ще е добре той да не знае — каза Сандекър. — Той има достатъчно проблеми, мъчейки се да оцелее, за да му създаваме нови.

— Няма потвърждение за катастрофа досега — каза Холанд с надежда.

— Може би са направили принудително кацане в пустинята и са оцелели — каза Мюриъл в същия тон.

Уебстър поклати глава.

— Честно казано, аз се страхувам и мисля, че генерал Затеб Казим има пръст в тази кална работа.

Гън се обади:

— Пит и Джордино имаха разговор с генерала по бордно радио, малко преди да скоча в реката. Имам впечатление, че е жесток човек.

— Като всеки близкоизточен диктатор — каза Сандекър, — той не желае дори да се срещне и разговаря с дипломати от нашия държавен департамент, освен ако те не му връчат дебел чек чуждестранна валута.

Мюриъл добави:

— Той игнорира Обединените нации и отказа външна хуманитарна помощ за своя народ.

Уебстър вметна:

— Всеки борец за човешки права, който влезе в Мали и протестира, бива пращан в затвора.

— Казим и Масар са обвързани взаимно — каза Хъдж. — Страната тъне в пълна мизерия, а те двамата трупат големи богатства.

Сандекър ги прекъсна:

— Това не е наша грижа. Няма да има Мали, Западна Африка или която и да е друга част на света, ако ние не спрем бедствието с червения прилив и отлив.

Чапман заключи:

— Сега ние имаме всички данни, за да ги сверяваме. Трябва да фокусираме цялото си внимание в общата работа, за да намерим решението.

— Намерете го бързо — каза Сандекър. — Ако вие пропуснете тридесет дни от днес, никой от нас не ще има втори шанс.

Свеж бриз полъхна в листата на дърветата в парка Палисейдс над река Хъдсън. Исмаил Йерли наблюдаваше през бинокъла малка светлосива птичка, която падна от клона на едно дърво. Той се размърда, тъй като цялото му внимание беше погълнато от птичката и почувства, че някой се появи зад гърба му. В действителност той очакваше това появяване от няколко минути.

— Белогърда горска зидарка — каза високият красив чужденец, облечен в скъпо бургундско кожено яке. Той седна на гладкия камък до Йерли. Беше подстриган късо и имаше посребрена коса. Наблюдаваше с безразличие птичката през бледосините си очи.