Клайв Къслър - Сахара

Мюриъл Хоаг погледна Гън право в очите.

— Аз не мога да разбера по какъв начин сте успели да установите компаунда по протежение на хиляда километра водно пространство, а след това сте го изгубили на сушата.

— Това е лесно — отвърна Гън. — След като отминахме точката на най-високата концентрация, данните от уредите за замърсяването станаха нулеви и започнаха да отчитат само обикновеното замърсяване на водата. Ние направихме няколко връщания назад, за да се убедим, че уредите работят точно. Направихме визуални проучвания в различни посоки. Не установихме химически складове, манифактурни производства или някаква площадка за опасни промишлени отпадъци в близост до реката. Никакви постройки. Нищо. Единствено голата пустиня.

— Би ли могло площадка за опасни отпадъци да е била изгорена преди това? — предположи Холанд.

— Не открихме никакви доказателства за подобно нещо.

— А някаква възможност за природен токсичен замърсител? — попита Чип Уебстър.

Мюриъл Хоаг се засмя.

— Според анализите на нашия господин Гън и изпитанията, които е направил, става въпрос за синтетична аминокиселина. Такава може да бъде получена в биохимична лаборатория. Не може да става и дума за природен замърсител. Не за пръв път инцидентна интеграция на химикали предизвиква получаване на непознат компаунд.

— Но как, за бога, може да се получи такъв екзотичен компаунд в средата на Сахара? — чудеше се Чип Уебстър.

— И да достигне океана, където действа като стероид на динофлагелатите — добави Холанд.

Сандекър се обърна към Кейт Хъдж.

— Какъв е последният доклад за растежа на червения прилив и отлив?

Океанографът беше към шейсетте, с тъмнокафяви очи, които гледаха от едно издължено интелигентно лице. Беше облечен модерно, но изглеждаше като благородник от миналия век.

— Растежът се е увеличил за последните четири дни с 30%. Страхувам се, че ако продължава с този темп, ще надмине и най-смелите ни предвиждания.

— Но ако доктор Чапман може да открие компаунд, който да неутрализира замърсяването, а ние открием източника му, в такъв случай няма ли да може да контролираме експлозията на червения прилив и отлив?

— По-добре е да го направим скоро — отговори Хъдж. — Ако до следващия месец открием компаунда, ще имаме първото доказателство как действа.

Мюриъл Хоаг каза със съмнение:

— Може да отнеме и три месеца.

Хъдж направи безпомощна гримаса.

— Когато се занимаваме с нещо непознато, единственото сигурно средство е случайността.

Сандекър се разположи удобно на стола си и се загледа в сателитните снимки от Мали, прожектирани на стената.

— Къде точно компаундът попада в реката? — попита той Гън.

Гън се изправи и отиде до него, за да види снимките. Той взе молив, очерта малка точка от река Нигер над Гао и каза:

— Точно тук. При едно старо корито, което някога се е вливало в Нигер.

Чип Уебстър натисна бутоните върху малката конзола, закрепена на масата, и извади на екрана мястото, което Гън маркира.

— Никакви структури не се виждат. Никаква индикация за евентуално замърсяване. Нищо, което да бъде доказателство, че има някакъв склад или се изгарят опасни материали.

— Това е загадка — промърмори Чапман. — Откъде, по дяволите, може да идва източникът на това замърсяване?

— Пит и Джордино са все още там и разследват — спомни си Гън за тях.

— Нещо за последното им състояние? — попита Хъдж.

— Никакви новини, откакто Пит се обади от яхтата на Ив Масар — отговори Сандекър.

Хъдж го изгледа с любопитство.

— Господи, не този мошеник.

— Ив Масар?

— Познавате ли го?

Хъдж продължи:

— Кръстосах си пътищата с него след един неприятен скандал с химикали в Испания преди четири години. Едни от неговите кораби, който пренасяше отпадъчни канцерогенни химикали, познати като РСВ, за разтоварване в Алжир, се разби и потъна при буря. Аз лично мисля, че корабът беше умишлено потопен, за да се получи застраховка и да се укрие нелегален товар. Както се оказа, алжирските власти не са настоявали да получат опасни химически отпадъци на склад. Тогава Масар направи всичко възможно да укрие документите, лъга и извърта, като не позволи да излезе нито едно доказателство за изясняването на тази бъркотия. Когато се ръкувате с този човек, трябва да преброите пръстите си, след като си тръгнете.

Гън се обърна към Уебстър:

— Разузнавателните спътници могат да разчитат вестници от космоса. Защо ние да не изстреляме един над пустинята северно от Гао, който да търси Пит и Джордино?