Клайв Къслър - Сахара

— Къде е той сега?

— Ние проследихме самолета, който го евакуира до Париж, откъдето беше прехвърлен на „Конкорд“ за Вашингтон. Оттам беше откаран направо в главната квартира на НЮМА. Моите източници съобщават, че допреди 40 минути той все още се намирал в сградата на офиса.

— Разбра ли се дали носи своята информация от Мали?

— Каквато информация да бъде получена, ако има такава, то реката Нигер е все още мистерия за тях. Но Масар не желае да се пораждат никакви съмнения, които биха довели до разследване на форт Фуро.

— В такъв случай Казим ще има достатъчно време да си поговори с другите двама американци.

— Получих съобщение, преди да изляза за срещата с теб. За съжаление, те също са изчезнали.

Йерли погледна към Бордо възбудено.

— Кого да обвиним?

Бордо отговори:

— Няма значение кой е виновен. И честно казано, това не е наша грижа. Това, което е важно, е, че те все още са в страната. Малката надежда да се спасят през границата е илюзорна. Въпрос на часове е Казим да ги залови.

— Ще трябва да пътувам до Вашингтон и да проникна в НЮМА. От разговорите ще мога да разбера дали има нещо ново в разследването по проблема на замърсяването.

— Тогава да тръгваме — каза Бордо хладно. — Масар очаква още работа от теб.

— Твоите началници ще знаят за това след един час.

Йерли не каза нищо, но продължаваше да наблюдава малката горска зидарка, която се беше изправила на краката си и се опитваше отново да кацне на клона.

— Какво има предвид Масар?

— Той иска ти да бъдеш в Мали и да действаш като връзка с генерал Казим.

Йерли не реагира. Той продължаваше да държи бинокъла на очите си, докато говореше:

— Преди осем години бях изпратен за няколко месеца в Судан. Ужасно място. Само хората бяха дружелюбни.

— Един от самолетите на Масар Ентърпрайсиз ще те чака на летището „Ла Гуардия“. Трябва да бъдеш там тази вечер в шест часа.

— Значи аз трябва да бъда човекът, който ще предпазва Казим от необмислени постъпки.

Бордо заключи:

— Мизите ни са твърде високи, за да позволим на един луд да го хваща амока.

Йерли постави бинокъла в калъфа и го преметна през рамо.

— Веднъж сънувах, че умирам в пустинята — каза той тихо. — Моля се на Аллаха това да е било само… сън.

В една типична за ведомството стая в най-малко посещаваната част на Пентагона майорът от военновъздушните сили Том Грийцуолд затвори телефона, след като кимна с глава на жена си, която го предупреждаваше, че е закъснял за вечеря. Той се отпусна за миг, за да се освободи от мислите си върху анализа на сателитните фотоснимки, които показваха сраженията между подразделения на китайската армия и демократичните въоръжени сили, и да се захване с текущата си работа.

Филмът от камерите на геостата беше изпратен по куриер от Чип Уебстър от НЮМА. Майорът го зареди на модерното оборудване, което имаше в стаята. Когато всичко беше готово, Грийцуолд се изтегна в удобно кресло, взе си кутийка диетична „Пепси Кола“ и с дистанционното устройство включи телевизионния екран пред себе си. Снимките на геостата му изглеждаха като изображение отпреди 30 години. Това беше така, защото той беше проектиран за геологични проучвания и не отговаряше на сегашните модерни стандарти на новите спътници. Новите модели имаха камери, които можеха да проникнат през тъмнината, през облаците и дори през пушека.

Грийцуолд настрои екрана с дистанционното устройство и на него се появиха различни участъци от северната част на пустинята Мали. Скоро той започна да наблюдава дребните очертания на летящ самолет и камилски керван, които пресичаха пустинята от солните мини на Тоудени на юг към Тимбукту.

На снимката, която показваше региона северно от Нигер към Азауат, имаше много, много дюни и нищо друго. Грийцуолд продължи да увеличава изображението и започна да открива знаци на човешко присъствие. Това можеха да бъдат кости на животно, предимно камили, струпани около някой изоставен кладенец, но действително човешко присъствие беше трудно да се засече, дори и от неговите съвременни електронни системи.

След близо час Грийцуолд затвори изморените си очи и започна да масажира слепоочията си. Той не беше открил нищо, което да напомни и най-малка следа от двамата мъже, които търсеха. Майорът направи своя избор и реши да се прибере при жена си. Но в последния момент нещо му щукна и той отвори екрана за последен път. Увеличи сателитните снимки, които показваха регионите около изоставения Азауат и се загледа в тях. И птичката кацна на рамото му. За малко щеше да я изпусне, ако вниманието му не беше се фокусирало върху един далечен обект, чиито очертания едва се забелязваха. Той можеше да мине за скала или малка дюна, но контурите бяха неправилни и това го усъмни. Грийцуолд направи всичко възможно, за да доближи обекта в едър план. Знаеше, че там има нещо. По време на войната в Ирак беше станал пословичен със засичането на скрити обекти на иракската армия, като бункери, танкове или артилерийски установки.