Клайв Къслър - Сахара

Масар се замисли над коментара на Брюнон за момент.

— Правилно, правилно — изрази той странно съгласие. — Ние не можем да се принизяваме до нивото на генерала и неговите главорези. Откарайте ги в златните мини в Тебеца. Пит и д-р Роджас ще могат да се радват на компанията си, докато се закопаят сами в земята.

— Какво да кажем на Казим? — попита Верен. — Няма да остане доволен, че са унищожили колата му.

— Няма значение — каза Масар с явно безгрижие. — Докато ги открие къде са, те ще бъдат мъртви.

Президентът гледаше през бюрото си в овалния кабинет към Сандекър.

— Защо не бях уведомен за това по-рано?

— Аз информирах, че това е точка с по-малка важност, за да не наруша официалната ви програма от срещи.

Президентът хвърли поглед към шефа на канцеларията на Белия дом Ърл Уиловър.

— Истина ли е?

Плешив, очилат, около петдесетгодишен, с широки червени мустаци, той се размърда от стола си, наведе се напред и погледна към Сандекър.

— Аз изпратих теорията за червения прилив и отлив в националния научен съвет. Те не са съгласни, че това е световно разпространено бедствие.

— Тогава как ще обяснят невероятния растеж, който е обхванал средата на Атлантическия океан?

Уиловър отвърна спокойно на президентския поглед.

— Уважаваните учени океанолози вярват, че растежът е временен и червеният прилив и отлив скоро ще започне да се прибира в нормалното си състояние от миналото.

Уиловър защитаваше интересите на държавните служители, както Хораций изправен срещу настъпващия въоръжен етрусец, е бранил моста към Рим. Някои се прехвърляха в овалния кабинет, някои се спасяваха от гнева на Уиловър, ако бяха просрочили срещата си или имаха смелостта да не се съгласят с президента и да спорят върху политиката. Това минаваше без коментар — почти всеки член на Конгреса ненавиждаше чиновниците си.

Президентът се загледа в сателитните снимки на Атлантика поставени на бюрото му.

— Струва ми се много ясно, че това не е феномен за подценяване.

— Оставен на своите собствени причинители, червеният прилив и отлив нормално ще изчезне — обясни Сандекър, — но върху западния бряг на Африка той се причинява от синтетична аминокиселина и кобалт, които стимулират растежа му в невероятни пропорции.

Президентът, бивш сенатор от Монтана, се чувстваше по-добре в къщи седнал върху седлото, отколкото зад бюро. Той беше висок и приведен, говореше с мек тембър и имаше изразителни сини очи. Обръщаше се към всеки мъж с „Господине“ и към всяка жена с „Мадам“. Когато напуснеше Вашингтон, той щеше отново да управлява ранчото си, разположено недалеч от Кастър, близо до река Йелоустоун.

— Ако този проблем е сериозен, както казвате, целият свят е изправен пред риск.

— Ако нещо сме успели да определим със сигурност, това е потенциалната опасност — каза Сандекър. — Нашите компютърни експерти ежедневно следят степента на разрастване. В случай, че не може да се справим и да спрем растежа на червения прилив и отлив, целият живот, който познаваме на земята, ще умре от липса на кислород в атмосферата най-късно до следващата година, а вероятно и по-рано. Океаните ще умрат до пролетта.

— Това е смешно — възрази Уиловър. — Съжалявам, генерале, но това е класически пример от приказката за малкото пиле, което искало да се качи на небето и паднало.

Сандекър изгледа Уиловър кръвнишки.

— Аз не съм малкото пиле и настъпващата опасност е твърде реална. Ние не говорим за потенциалните рискове от озоновата дупка и нейния ефект върху рака на кожата, познат от две столетия, нито за геоложки катастрофи, падащи метеори върху планетата, които предизвикват катаклизъм. Докато не се спре растежа на червения прилив и отлив и това не стане бързо, ние ще унищожаваме кислорода от атмосферата и ще причиним пълно унищожение на всяка жива твар върху лицето на земята.

— Вие рисувате забавна картина, генерале — каза президентът, — тя е завършена, но ми е невъзможно да си я представя нагледно.

— Нека ви обясня по този начин, господин президент. Ако сега ви преизберат, вие няма да можете да довършите мандата си. Нито пък ще имате заместник, тъй като няма да има избиратели.

Уиловър не обърна внимание на това.

— Хайде, адмирале, защо не напишете всичко това на един лист и не тръгнете да го разнасяте, обяснявайки, че светът свършва в полунощ, ако не се справим с някакви си микроскопични организми, които ни отнемат кислорода и ни заплашват със смърт до края на следващата година.