Клайв Къслър - Ударна вълна

— Дори превъзходно. За съжаление подводният ми микрофон се счупи, когато със Стоукс катастрофирахме. Единствената друга възможност, която ми остана, е да проникна в самата мина.

— Какво очаквате да откриете?

— Метода на изкопните работи, който Дорсет използва, за да изкопава диамантите.

Броудмур вдигна от ръба на водата малко обло камъче и го метна в дълбоките зелени води.

— Дружеството има малка флотилия от лодки, която охранява острова — каза той накрая. — Екипажите им са въоръжени и е известно, че нападат рибари, които дръзват да се приближат по-близо.

— Както изглежда, служителите от канадското правителство не са ми казали всичко, което ми е нужно да знам — рече Пит, а наум наруга Поузи.

— Вероятно са сметнали, че след като са ви дали разрешение да проучвате минния обект, охраната няма да ви безпокои.

— Ами брат ти? Стоукс ми спомена за побоя над него и за подпалването на лодката му.

Индианецът се обърна и посочи към недовършения тотем.

— Не ви ли каза още, че те убиха и чичо ми?

Пит бавно поклати глава.

— Не. Моите съчувствия.

— Намерих тялото му, отнесено на осем километра навътре в морето. Бил е вързал за себе си две празни туби за бензин. Водата беше студена и той е починал от замръзване. Единственото, което открихме от лодката му, беше парче от кормилото.

— И мислиш, че мъжете от охраната на Дорсет са го убили?

— Сигурен съм, че те са го убили — отвърна Броудмур с гневни пламъчета в очите.

— А бранителите на закона?

Броудмур поклати глава.

— Инспектор Стоукс представлява просто един символичен следствен отряд. След като Артър Дорсет изпрати рояк от негови геолози да проучат целия остров, които накрая откриха главния източник на диаманти, той използва властта и богатството си буквално да си присвои острова от правителството. Напразни останаха законните претенции на индианците хаида, че островът е племенна свещена земя. Сега се счита за незаконно, ако някой от хората ни стъпи там или лови риба по-близо от четири километра от брега. А моторизираната полиция, на която й се плаща, за да ни закриля, може и да ни арестува.

— Сега разбирам защо шефът на охраната на мината почти не се съобразява със закона.

— Мърчант ли? Джон Тупалката, както го наричат — и по заобленото му лице се изписа неприкрита омраза. — Имал сте късмет, че сте избягал. Иначе просто щяхте да изчезнете. Мнозина са се приближавали или прониквали до острова, за да търсят диаманти. Но никой не е успявал, от никого нямаше и следа след това.

— Част от диамантеното богатство не се ли дава на индианците хаида? — попита Пит.

— Все още ни залъгват — отвърна Броудмур. — Дали да ни бъде дадено част от диамантеното богатство, стана повече законов въпрос, отколкото политически. От години водим преговори за това, но Дорсетовите адвокати все протакат нещата в съдилищата.

— Чак не ми се вярва, че канадското правителство допуска Артър Дорсет да му се налага.

— Икономиката на страната е в безизходно положение и политиците си затварят очите пред рушветите и корупцията, щом нечии интереси пълнят държавната хазна. — Той замълча и се вгледа в очите на Пит, сякаш търсеше да разгадае нещо в тях. — А вашият интерес какъв е, господин Пит? Да закриете мината ли?

— Да — кимна Пит, — стига да успея да докажа, че техните изкопни работи пораждат акустично явление, виновно за масово унищожение на хора и морски свят.

Броудмур погледна Пит с твърд поглед.

— Ще ви вкарам в минната собственост.

Пит премисли набързо предложението.

— Но ти имаш жена и деца. Няма смисъл да се рискуват два живота. Достатъчно е да ме оставиш на острова и аз ще измисля начин да се добера до насипа, без да ме видят.

— Това не може да стане. Алармените им системи са съвършени. Оказа се, че и катеричка не може да доближи насипа, макар и толкова малка, както и стотиците други животни, които обитаваха острова, преди минните операции на Дорсет да окепазят красивото някога място. Да не говорим за елзаските полицейски кучета, които надушват контрабандист на диаманти от сто метра.

— Тогава остава тунелът.

— Сам изобщо не можете да минете през него.

— По-добре да опитам, отколкото жена ти да стане поредната вдовица.

— Не ме разбрахте — рече търпеливо Броудмур, но в очите му засвяткаха унищожителни пламъчета на отмъщението. — Мината плаща на племенната общност, за да доставя на кухнята й прясна риба. Веднъж седмично аз, заедно с мои съседи, правим курс до Кунгхит и закарваме улова си. На доковете натоварваме рибата на ремаркета и я превозваме през тунела до кухнята. Главният готвач ни поднася закуска, плаща ни в брой — далеч по-малко от действителната стойност на улова — и след това си тръгваме. Имате черна коса, можете да минете за хаида, ако се облечете с рибарско работно облекло и държите главата си наведена. Охраната дебне по-зорко за тайно изнесени диаманти, отколкото при вкарването на риба. А тъй като ние само доставяме и не вземаме нищо, за тях не сме подозрителни.