Клайв Къслър - Ударна вълна

Това засили интереса му и той дръзко впери поглед в прозорците с плътно спуснати пердета. Откритата палуба изглеждаше безлюдна. В този ранен утринен час не се мяркаше никой от екипажа или пътниците. Пит тъкмо щеше да прехвърли вниманието си от яхтата към неколцината униформени мъже от охраната, застанали на дока, когато вратата на яхтата се отвори и на палубата излезе една жена.

Беше направо изумителна — висока като амазонка и неописуемо красива. Тя тръсна глава и отметна от лицето си сноп дълга, разрошена руса коса. Беше по къса роба и си личеше, че току-що е станала от леглото. Гърдите й изглеждаха налети, но някак несъразмерни с тялото и тъй като бяха изцяло покрити от робата, не се виждаше цепка между тях. Пит долови в жената нещо от неопитомен свиреп звяр, оприличи я на неустрашима тигрица, оглеждаща царството си. Погледът й обходи малката рибарска лодка и се задържа върху Пит, когато го видя, че гледа право в нея.

Истинският, безразсъдният Пит щеше да стане, да свали плетената си шапка и да й се поклони. Но сега бе влязъл в ролята на индианец, затова продължи да я гледа безизразно и само кимна почтително. Тя се обърна и пренебрегна вниманието му, сякаш той беше просто едно от много дървета в гората. В това време до нея се приближи стюард в униформа и й поднесе чаша кафе върху сребърна табла. Жената потръпна от утринния хлад и се прибра обратно в главния салон.

— Внушителна жена, нали? — каза Броудмур, усмихвайки се на израза на страхопочитание, изписан по лицето на Пит.

— Трябва да призная, че не прилича на нито една от жените, които съм срещал.

— Това е Будика Дорсет, една от трите дъщери на Артър. Появява се неочаквано по няколко пъти в годината на тази нейна фантастична яхта.

Значи това е третата сестра, помисли си Пит. Пърлмутър я бе описал като безжалостна и студена и твърда като лед от подножието на ледник. Сега, след като бе видял и третата дъщеря на Дорсет, на Пит му беше трудно да повярва, че Мейв е от същата утроба, от която са се появили на бял свят и Дирдри, и Будика.

— Няма съмнение, че изисква от робите си по-висока продуктивност и държи сметка за добитото.

— Не е точно така — рече Броудмур. — Будика е директор на службата по охрана. Казвали са ми, че пътува от мина на мина, за да проверява алармените системи и персонала за някоя нередност.

— Мърчант Тупалката ще бъде особено бдителен, докато тя проверява за пробив в предпазните му мерки — отбеляза Пит. — Ще положи голямо усърдие да представи подчинените си като много зорки, за да се издокара пред шефката си.

— Наистина, трябва да сме особено предпазливи — съгласи се Броудмур. Той кимна към охранителите на дока, които чакаха, за да проверят рибарските лодки. — Вижте ги! Шест души са. Никога не изпращат по-малко от двама за всяка пълна лодка. Онзи с медальона на врата отговаря за охраната на дока. Казва се Кръчър. Много е зъл.

Пит огледа мъжете с любопитен поглед, за да види дали ще разпознае някого от онези, които бяха наобиколили водосамолета на Стоукс. Имаше отлив и той трябваше да вдигне лице, за да огледа пазачите на дока. Особено го притесняваше мисълта да не бъде разпознат от мъжа, когото повали в кабинета на Мърчант. За щастие нито един от тях не му бе познат.

Мъжете носеха оръжието си през рамо, с дуло, насочено към приближаващите се индианци рибари. Това е за показ и сплашване, бързо прецени Пит. Те нямаше да застрелят никого пред очите на наблюдаващите моряци от завързания за дока товарен кораб. Кръчър, надменен млад мъж, не повече от двайсет и шест-седем годишен, с непроницаемо лице, пристъпи до ръба на дока, когато кърмчията на Броудмур придвижи рибарската лодка покрай пилотите. Броудмур хвърли въже и то падна върху военните ботуши на пазача.

— Здрасти, приятел! Ще ни вържеш ли?

Непроницаемият мъж изрита въжето обратно върху лодката.

— Сам се вържи! — сопна му се той.

Тоя е отпаднал от отряда на специалните части, каза си наум Пит, и улови въжето. После изкачи стълбата на дока и нарочно отърка рамо о Кръчър, докато връзваше на клуп въжето около един малък болард.

Кръчър внезапно вдигна крак и с един ритник изправи Пит, после го сграбчи за тирантите и силно го разтърси.

— Ей, смрадлива рибена главо, внимавай къде вървиш!

Броудмур се смръзна на мястото си. Това беше номер. Хаида бяха кротки хора, нямаха склонност прибързано да се гневят. Със свито от страх сърце той си помисли, че Пит положително ще се откопчи и ще удари охранителя.