Клайв Къслър - Ударна вълна

Инженерът се обърна и погледна Пит със зелените си очи, надничащи над маската.

— Мейсън не ми съобщи името ви, нито кого представлявате. А аз и не искам да знам. Каза ми само, че се опитвате да проследите звуков канал, който се разпространява през водата и действа смъртоносно.

— Точно така. Хиляди и хиляди различни форми на морски живот и стотици хора вече загинаха загадъчно в открито море и по крайбрежията.

— И смятате, че звукът идва оттук?

— Имам причина да вярвам, че мината на остров Кунгхит е само един от четирите източника.

Инженерът кимна разбиращо.

— Останалите три са Командорските острови в Берингово море, Великденският остров и остров Гладиатор в Тасманово море.

— Така ли мислите?

— Сигурен съм. И на трите се използват същите импулсни ултразвукови изкопни съоръжения като тукашните. — Мъжът посочи с ръка изкопа. — Отначало копаехме шахти, за да следваме по-наситената концентрация на диаманти. Подобно на златотърсачите, следващи жилата на златото. Но след като учените и инженерите, работещи за Дорсет, усъвършенстваха нов метод за копаене, който даваше продукция пет пъти повече за една трета от предишното време, старите начини на работа бързо отпаднаха.

Пит се наведе над парапета и погледна кипящата дейност на дъното на рудника. Големи подвижни роботи като че ли набиваха готови шахти в синята глина. След малко Пит почувства странна вибрация да минава от краката към тялото му. Той погледна питащо инженера.

— Диамантоносната смесица от скала и глина се натрошава от импулсен ултразвук с голяма енергия. — Мъжът посочи голяма бетонна постройка без видими прозорци. — Виждате ли онази сграда на юг от рудника?

Пит кимна.

— Това е завод за ядрено производство. Той изразходва огромно количество мощност, за да произвежда достатъчно енергия при взривове от десет до двайсет в секунда, за да пробие твърдата като скала глина и да я натроши.

— Тъкмо в това е загадката.

— В какъв смисъл? — попита инженерът.

— Звукът, произведен от вашето съоръжение, се разпространява във всички посоки вътре в океана. Когато той се срещне с енергийните импулси от другите мини на Дорсет, пръснати из Тихия океан, силата му се увеличава до степен, която може да убие животинския свят в границите на голям район.

— Интересно схващане, но не е напълно достатъчно, защото нещо му липсва.

— Не ви се струва приемливо, така ли?

Инженерът поклати глава.

— Сама по себе си звуковата енергия, произведена тук, долу, не е в състояние да убие дори сардина на три километра оттук. Ултразвуковото изкопно съоръжение използва звукови импулси с акустични честоти от 60 000 до 88 000 херца или цикли в секунда. Тези честоти се поглъщат от солта в морето, преди да са стигнали далеч.

Пит се вгледа в очите на мъжа, опитвайки се да отгатне откъде е той, но освен очите и няколко кичура прошарена коса, изскочили изпод каската, видя само, че е висок колкото него и е с поне девет килограма по-тежък.

— Как да съм сигурен, че не се стремите да ме подведете?

Пит нямаше как да види стегнатата му усмивка зад дихателната маска, но предположи, че такава се появи.

— Елате — подкани го инженерът, — ще ви покажа отговора на вашата загадка. — Той влезе отново в асансьора, но преди да натисне нужния бутон, подаде на Пит звукоизолиращ скафандър. — Свалете си каската и сложете това. Проверете дали ви прилепва плътно, защото иначе ще получите световъртеж. В него е монтиран предавател-приемник, така че можем да разговаряме, без да викаме.

— Къде отиваме? — попита Пит.

— В тунел, прокаран под главния рудник, откъдето се изследва и контролира най-големият залеж от скъпоценните камъни.

Вратата на асансьора се отвори и те се озоваха в минна шахта, изкопана във вулканичната скала и укрепена с дебели греди. Пит неволно вдигна ръце и ги притисна отстрани на главата си. Макар всички звуци да се заглушаваха от скафандъра, той почувства странна вибрация в тъпанчетата си.

— Чувате ли ме добре? — попита го инженерът.

— Чувам ви — отвърна Пит през мъничкия микрофон, — но през някакво бръмчене.

— Ще свикнете с него.

— Откъде идва то?

— Следвайте ме стотина метра по шахтата и ще ви покажа какво липсва в теорията ви.

Пит вървеше по петите на инженера, докато накрая двамата стигнаха до странична шахта — единствената, която нямаше подпорни греди. Заоблените й стени от вулканична скала бяха толкова гладки, сякаш бяха изстъргани с някакъв огромен инструмент.