Клайв Къслър - Ударна вълна

— Значи Дорсет върши подмолна дейност.

— Подмолна като всяка наркодейност в Централна Америка.

— Защо ще се затваря мината, след като тя все още дава продукция?

— Нямам представа. Дорсет е определил датите. Очевидно има план, който не възнамерява да сподели с наетите си помощници.

— Той откъде е сигурен, че никой от вас няма да проговори, когато се върне на континента?

— Не е тайна, че проговори ли един, всички ще идем зад решетките.

— А какво ще стане с китайците?

Мъжът погледна Пит над маската, скриваща долната половина на лицето му, очите му не изразяваха нищо.

— Имам подозрението, че всички ще бъдат оставени вътре в мината.

— Заровени?

— Като го знам какъв е Дорсет, окото му няма да трепне, когато даде заповед на охраняващите го негови лакеи.

— Срещали ли сте се с него? — попита Пит.

— Веднъж ми беше достатъчно. А дъщеря му, Кастраторката, е не по-малко зла от него.

— Будика ли? — леко се подсмихна Пит. — Нея ли наричат Кастраторка?

— Нея. Силна е като вол — отвърна инженерът. — Веднъж я видях как повдигна с една ръка един доста грамаден мъж.

Преди Пит да попита още нещо, асансьорът стигна до нивото на повърхността и спря в асансьорната постройка. Инженерът излезе от кабината и проследи с поглед минаващия покрай тях товарен фургон „Форд“. Пит зави след инженера зад ъгъла на трапезарията и двамата отново спряха до контейнера за боклук.

— Това облекло — кимна мъжът към работния комбинезон на Пит — е на един от геолозите, който е болен от грип и лежи. Трябва да го върна, преди да е видял, че липсва и да се чуди защо.

— Хубава работа! — смънка под носа си Пит. — Остава сега да пипна грипни микроби от маската му.

— Индианските ви приятели са се върнали на лодките. — Инженерът посочи с ръка товарната площадка пред продоволствения склад. Тракторът с ремаркетата го нямаше. — Фургонът, който мина покрай асансьорната сграда, извършва редовни курсове за извозване на персонала. След няколко минути ще се върне. Махнете на шофьора да ви качи и превози през тунела.

Пит изгледа инженера с недоверие.

— Мислите ли, че няма да ме пита защо не съм тръгнал с другите индианци?

Възрастният човек извади от джоба си бележник и молив и написа набързо няколко думи. Откъсна листчето от бележника, сгъна го и го подаде на Пит.

— Дайте му това. То ще ви гарантира благополучно преминаване. Време е да се връщам на работа, преди мускулестите момчета на Джон Тупалката да почнат да задават въпроси.

Пит се ръкува с инженера.

— Много съм ви благодарен за съдействието. Поехте огромен риск, като разкрихте тайните на „Дорсет Консолидейтид“ пред непознат.

— Стига да мога да предотвратя смъртта на невинни хора в бъдеще, всеки риск от моя страна си струва.

— Успех! — пожела му Пит.

— На вас също. — Мъжът тръгна да се отдалечава, но се сети нещо и се обърна. — Има и друго, просто е любопитно. Онзи ден видях, че бойният вертолет на Дорсет излетя след един водосамолет и повече не се върна.

— Знам — отвърна Пит. — Блъсна се в един хълм и изгоря.

— Откъде знаете?

— Бях във водосамолета.

Инженерът го изгледа недоумяващ.

— А какво стана с Малкълм Стоукс?

Пит веднага разбра, че инженерът е тайният агент, за когото му бе споменал Стоукс.

— Едно метално парче се заби в белия му дроб. Но ще оживее и ще се наслаждава на живота си като пенсионер.

— Радвам се да го чуя. Малкълм е добър човек. Има хубаво семейство.

— Жена и пет деца — уточни Пит. — Разказа ми за тях след катастрофата.

— Значи се избавихте, за да скочите отново в огъня.

— Не е много разумно от моя страна, нали?

Инженерът се усмихна.

— Вярно, че не е. — Той се обърна и тръгна обратно към асансьорната сграда, където се загуби от погледа на Пит.

След пет минути се зададе фургонът и Пит замаха с ръце. Шофьорът, с униформата на охранител, изгледа подозрително Пит.

— Откъде идваш? — попита го той.

Пит му подаде сгънатата бележка и сви безмълвно рамене.

Шофьорът прочете бележката, смачка я на топка и я хвърли на пода, после кимна.

— Добре, качвай се. Ще те закарам само до помещението за обиск в другия край на тунела.

Когато шофьорът затвори вратата и превключи на скорост, за да потегли, Пит се настани на седалката зад него и небрежно се наведе да вземе смачканата бележка.

На нея пишеше:

Този индианец рибар беше в тоалетната, когато приятелите му, без да знаят това са тръгнали без него. Моля, погрижете се да стигне до пристанището, преди риболовната флотилия да е потеглила.