Клайв Къслър - Ударна вълна

К. Къслър,

главен бригадир

Шофьорът спря фургона пред пункта за проверка, където Пит бе претърсен чрез рентген за втори път същия ден. Докторът, отговорен за анатомичната проверка, кимна, след като попълни списъка за справки.

— Няма диаманти по тебе, исполине — каза той, потискайки прозявка.

— На кого са му притрябвали? — измърмори равнодушно Пит. — Диамантите не се ядат. Те са проклятие на белия човек. Индианците не се убиват един друг заради тия камъни.

— Закъсня, а? Твоите хора минаха оттук преди двайсет минути.

— Бях заспал — оправда се Пит, нахлузвайки бързо дрехите си.

Той изхвърча навън и бегом се втурна към дока. На петдесет метра от него забави крачка и спря. Обзе го безпокойство и лошо предчувствие. Индианската риболовна флотилия се бе отдалечила по канала на залива на цели пет километра от края на дока. Той беше останал сам, без да има къде да отиде.

Един голям товарен кораб до яхтата на Дорсет разтоварваше последния сандък от товара си. Пит заобиколи крадешком огромните сандъци, струпани от трюмовете върху дъските за плъзгане на товари, с намерението да се доближи в суматохата до подвижната стълба и да се опита да се качи на кораба. Сложи ръка върху парапета и стъпи на първото стъпало — но стигна само дотук.

— Остани където си, рибарю! — чу се спокоен глас точно зад гърба му. — Гемията ли изпусна?

Пит бавно се обърна и замръзна на място, чувствайки как сърцето му ускори ритъма си. На един сандък, съдържащ огромна помпа, се бе облегнал безжалостният Кръчър и допушваше остатъка от пурата си. До него стоеше един от охраната и поклащаше нагоре-надолу насоченото към Пит дуло на карабината си М-1. Той беше същият, когото Пит бе ударил в кабинета на Мърчант. Сърцебиенето на Пит се ускори още повече, когато видя, че иззад гърба на пазача излезе и самият Джон Мърчант Тупалката и загледа Пит с невъзмутимата важност на човек, който държи живота на хората в ръцете си.

— Я виж ти! Господин Пит! Много упорит се оказахте.

— Още щом го видях да се качва на фургона за персонала, познах, че е същият, дето ме нападна оня ден. — Мъжът с оръжието се захили злобно, пристъпи към Пит и заби цевта на карабината в корема му. — Малка разплата, задето ми нанесе удар, когато най-малко очаквах.

Пит се преви надве от остра болка; тясното, заоблено дуло го ръгна дълбоко и го ожули, без обаче да разкъса плътта му. Той вдигна поглед към захиления охранител и заговори през стиснати зъби:

— Не съм виждал по-неподходящ за работата си човек.

Въоръженият мъж вдигна карабината си, за да удари Пит, но Мърчант го възпря.

— Достатъчно, Елмо. После можеш да си се боричкаш с него, но първо нека ни обясни настоятелното си идване тук без покана. — После погледна извинително Пит. — Простете на Елмо. Той изпитва неудържимо желание да наранява хората, на които няма доверие.

Пит отчаяно се напрягаше да измисли някакъв начин да избяга. Но освен да скочи в ледената вода и да издъхне от хипертермия или — а това беше по-вероятното от двете — да бъде превърнат в храна за риби от автоматичната карабина на Елмо, друг изход не виждаше.

— Сигурно имате богато въображение, щом ме считате за заплаха — смънка в отговор на Мърчант Пит, докато печелеше време.

Мърчант спокойно извади цигара от златна табакера и я запали с подхождаща й запалка.

— След като се запознахме онзи ден, направих задълбочени проучвания за вас, господин Пит. Да се каже, че сте заплаха за онези, на които се противопоставяте, е меко твърдение. Вие съвсем не сте нарушили границата на Дорсетовите владения, за да изследвате риби и кафяви водорасли. Тук сте с друга, доста коварна цел. Много се надявам, че ще обясните присъствието си ясно и подробно, без повече да играете роля на невинен.

— Съжалявам, че ще ви разочаровам — отвърна Пит, дишайки тежко. — Опасявам се, че няма да имате време да проведете нито един от гадните ви разпити.

Мърчант не можеше да бъде лесно баламосван. Знаеше обаче, че Пит не е обикновен контрабандист на диаманти. Лека тревога запъпли дълбоко в съзнанието му, когато забеляза пълното отсъствие на страх в очите на Пит. Това както му се стори странно, така и донякъде го притесни.

— Открито признавам, че имах по-високо мнение за вас, не очаквах да шикалкавите на дребно.

Пит погледна нагоре и огледа небето.

— Всеки момент ескадрила от изтребители от самолетоносача „Нимиц“, натоварени с ракети въздух-земя, ще изсвисти насам.