Клайв Къслър - Ударна вълна

— Търстонова тръба от лава — досети се Пит. — Виждал съм такива на големия остров Хаваи.

— Някои видове лава като тези с базалтова смес образуват тънки потоци, наричани пахоухоу, които текат със съвсем гладка повърхност — осветли го инженерът. — Когато лавата се втечнява по-близо до земната кора, по-дълбоката и по-гореща вълна продължава нагоре и се разлива в отворените кухини или, както ги наричаме, тръби. Именно тези въздушни „джобове“ започват да резонират от импулсния ултразвук, идващ от минната операция отгоре.

— Какво ще стане, ако си сваля скафандъра?

Инженерът сви рамене.

— Ами свалете го, но последиците няма да ви зарадват.

Пит повдигна леко звукоизолиращия скафандър от ушите си.

След половин минута той напълно се дезориентира и побърза да подпре ръка на стената, за да не загуби равновесие. След това започна все по-силно да му се повръща. Инженерът се протегна и нагласи както трябва скафандъра на главата на Пит. После обгърна с ръка кръста му, за да го задържи на крака.

— Е, доволен ли сте сега? — попита го той.

Пит почувства, че световъртежът и напънът му за повръщане бързо преминаха и пое дълбоко въздух.

— Исках сам да изпитам болката. Вече имам известна представа какво са преживели горките хора, преди да умрат.

Инженерът го поведе обратно към асансьора.

— Не е приятно това изпитание. Колкото по-надълбоко копаем, толкова по-лошо става. Беше време, когато вървях тук, без да предпазвам ушите си и главоболието ме държеше по цяла седмица.

Докато асансьорът напускаше тръбата от лава, Пит се възстанови напълно, остана му само бученето в ушите. Сега знаеше всичко. Знаеше източника на акустичното явление. Знаеше как действа, за да разрушава. Знаеше как да го премахне — и знанието повдигна духа му.

— Вече ми е ясно. Кухините в лавата резонират и произвеждат звукови импулси с голяма сила, които се разпространяват през скалата в океана, причинявайки неописуем взрив от енергия.

— Това е вашият отговор. — Инженерът свали скафандъра си и приглади с ръка оредяващата си прошарена коса. — Резонансът и звуковата сила, събрани заедно, пораждат огромна енергия, предостатъчна да убива.

— Защо рискувахте работата си, а може би и живота си, за да ми покажете всичко това?

Очите на мъжа засвяткаха гневно, ръцете му потънаха по-дълбоко в джобовете на работния му комбинезон.

— Неприятно ми е да работя за хора, на които нямам доверие. Хора като Артър Дорсет носят нещастие и трагедии — ако един ден се срещнете с него и вие ще го усетите. В цялата тази операция има нещо гнило, както и в другите му минни операции. Изстисква тия нещастни китайски работници, докато рухнат напълно. Те са добре хранени, но нищо не им се плаща и са принудени да работят робски в рудника по осемнайсет часа на ден. Миналата година двайсет от тях загинаха при злополуки, тъй като от прекомерно изтощение не можаха да реагират и да се отдръпнат навреме от съоръженията. Защо е нужно да се изкопават диаманти по двайсет и четири часа в денонощие, след като в света има излишък от тия камъни? „Де Биърс“ може и да оглавяват един несъвместим монопол, но не може да не им се признае едно нещо: те поддържат ниска продукция, с цел цените да останат високи. Но не и Дорсет. Той крои подъл план да навреди на пазара. Готов съм да заложа целия си годишен доход, за да разбера какво точно се мъти в коварното му съзнание. Някой като вас, наясно с ужаса, който причиняваме тук, сега може да предприеме нещо, за да възпре Дорсет, преди да са загинали нови стотици невинни жертви.

— А какво ви спира вие да надуете свирката? — попита Пит.

— Лесно е да се каже. Всеки един от научните работници и инженерите, които ръководим изкопните работи, сме подписали строго обвързващи договори. Няма ли придържане към точките му, няма заплащане. Ако заведем дело, пълномощниците на Дорсет ще вдигнат димна завеса, толкова плътна, че и с лазер не можеш я проби. Същото е и положението с канадската моторизирана полиция — ако те научат за многобройните жертви сред китайските черноработници и за прикритието им, Дорсет ще претендира, че не знае нищо и няма съмнение, че ще принуди и нас да твърдим същото пред съда.

— Защо сега не се качите на някоя от лодките и да се махнете?

— Тази мисъл ми се въртеше в ума, докато главният надзирател не стори точно това — отвърна бавно инженерът. — От писмата, които получихме после от жена му, научихме, че той изобщо не се е прибрал вкъщи и никой повече не чу за него.