Клайв Къслър - Ударна вълна

Пит оказа съпротива, като изопна тяло и огъна бицепси, които сякаш бяха заклещени във все по-затягащи се менгемета. Не можеше да повярва, че такава сила би имал мъж, а камо ли жена. Изпита чувството, че мускулите му са станали на каша. Той стисна зъби и окървавени устни, за да издържи на нарастващата болка. Ограниченото кръвообращение сковаваше ръцете му и те вече почваха да побеляват, когато най-накрая Будика охлаби пръсти и отстъпи назад.

— Хайде сега, преди да съм ви стиснала за врата, кажете ми кой сте и защо си пъхате носа в минните операции на семейството ми?

Пит изчака малко, докато болката стихне и предмишниците и китките му възвърнат чувствителността си. Беше изумен от нечовешката сила на тази жена. Най-сетне задъхан рече:

— Така ли се отнасяте с човека, който спаси сестрите ви от сигурна смърт?

Очите й се разшириха от почуда и тя се наежи.

— Какви ги приказвате? Откъде познавате сестрите ми?

— Казвам се Дърк Пит — произнесе той бавно. — Аз и приятелите ми спасихме Мейв от бялата смърт, а Дирдри — от потъване в антарктическите води.

— Вие?! — Думата като че ли изригна от устата й. — Вие ли сте въпросният мъж от Националната агенция за подводни и морски изследвания?

— Същият. — Пит се приближи до един богато зареден бар с меден плот и взе салфетка, за да попие кръвта, която капеше от сцепената му устна. Мърчант и Кръчър го гледаха стъписани, сякаш гледаха коня, на който бяха заложили всичките си спестявания, а той бе загубил.

Мърчант погледна безизразно Будика.

— Сигурно лъже.

— Искате ли да ви ги опиша подробно как изглеждат? — равнодушно попита Пит. — Мейв е висока, руса, с невероятно сини очи. Точно от типа летовници на палатки край морския бряг. — Той млъкна и посочи портрет на млада руса жена със старомодна рокля и медальон на врата, на който висеше диамант, голям колкото яйце на пъдпъдък. — Ето я там, нарисувана.

— Нищо подобно — захили се самодоволно Будика. — Това е портрет на прапрапрабаба ми.

— Няма значение — отвърна Пит с престорено безразличие, макар че не можеше да откъсне поглед от огромната прилика с Мейв. — Дирдри, от своя страна, има кафяви очи и червена коса и ходи като манекенка.

След продължително мълчание Будика каза:

— Явно, че е този, за когото се представя.

— Това не обяснява присъствието му тук — продължи да упорства Мърчант.

— Нали ви казах още миналия път — обади се Пит. — Дойдох тук, за да изследвам въздействието на химикалите и замърсяванията, които се оттичат от мината в океана.

Мърчант леко се усмихна.

— Находчиво съчинение, но не почива на капчица истина.

Пит не биваше да се отпуска нито за миг. Беше обкръжен от опасни хора — хитри и коварни. Действаше предпазливо, като преценяваше доколко можеше да се разкрие, но съзнаваше, че е само въпрос на минута-две, преди Будика да разбере играта му. Това беше неизбежно, тя разполагаше с достатъчно елементи, с които да запълни границите на пъзела. Той реши, че би могъл да владее по-добре положението, ако каже самата истина.

— Щом искате да чуете клюки, ще ги чуете. Тук съм, защото импулсният ултразвук, използван от вас, за да изкопавате диаманти, причинява силен резонанс, който изминава огромни разстояния под водата. При оптимални подводни условия импулсите се събират с импулсите на другите ви минни операции в Тихия океан и убиват всички живи организми в съответния район. Но, разбира се, аз не ви казвам нищо, което да не знаете вече.

Думите му извадиха Будика от равновесие. Тя загледа Пит така, сякаш го виждаше да слиза от космически кораб от друга планета.

— Много ви бива в актьорското майсторство. Трябвало е да отидете в киното.

— Мислил съм за това — отвърна Пит, — но нямам таланта на Джеймс Уудс или външния вид на Мел Гибсън. — Той откри сред напитките на бара, подредени върху стъклени полици на фона на огледало със златист отблясък, бутилка текила „Херадура“ и си наля глътка. Намери и лимон и солница. Будика и мъжете стояха на местата си и го наблюдаваха как овлажни с език кожата между палеца и показалеца, след това я поръси със сол. После погълна текилата, облиза солта от ръката си, отхапа от лимона и всмукна от него.

— Така. Сега съм готов да посрещна останалата част от деня. Както вече казах, вие знаете повече от мен, госпожице Дорсет, за ужасите, причинявани от акустичното смъртоносно явление, както бе наречено. То е същият убиец, който за малко не погуби сестрите ви. Така че, ще бъде глупаво от моя страна да си прахосвам времето в опити да ви осветлявам по въпроса.