Клайв Къслър - Ударна вълна

— Мейв е прокудена от нас. Тя никога не е била близо до семейството ни.

Пит й отвърна с усмивка — естествена, закачлива и предизвикателна:

— Не е трудно да се разбере защо.

Будика се изправи — токчетата на ботушите й я правеха да изглежда още по-висока — и сведе поглед към Пит, вбесена от насмешката в млечнозелените му очи.

— Още преди да сме затворили мината, Мейв и нейните копелета вече няма да ги има. — Тя се завъртя на пети и впери кръвнишки поглед в Мърчант.

— Изхвърли тази отрепка от яхтата ми! — заповяда му тя. — Не искам да го виждам повече.

— Няма да ви се наложи, госпожице Дорсет — отвърна Мърчант и направи знак на Кръчър да изведе Пит от салона. — Давам ви дума, че го виждате за последен път.

Мърчант и Кръчър, с Пит между тях и Елмо най-отзад, съпроводиха пленника си надолу по стълбата и тръгнаха по дока към чакащия фургон. Докато минаваха покрай огромните сандъци с продоволствия и технически съоръжения, силният шум от изгорелите газове от дизеловите двигатели на крановете погълнаха друг тъп звук. Едва когато Кръчър се свлече на дъсчената настилка на дока, Пит се завъртя, свит надве в отбранителна позиция, точно навреме, за да види как Мърчант обърна очи и се строполи като чувал с пясък. На няколко крачки зад него Елмо лежеше проснат и неподвижен като мъртвец, какъвто всъщност вече беше.

Цялата операция — от смъртоносния удар във врата на Елмо до мозъчното сътресение на Джон Мърчант — отне не повече от десет секунди.

Мейсън Броудмур сграбчи Пит за лакътя с лявата си ръка — в дясната стискаше гаечен ключ от масивна стомана.

— Бързо скачай!

Объркан, Пит се поколеба.

— Къде да скачам?

— От дока, глупако!

Пит не изчака втора подкана. След пет крачки тичешком двамата полетяха във въздуха и цопнаха във водата на няколко метра пред носа на товарния кораб. Леденостудената вода го разтърси до върха на пръстите, но адреналинът му бързо се повиши и той видя, че плува до Броудмур.

— А сега какво? — попита задъхан Пит, издишвайки облачета пара над ледената повърхност, докато изтръскваше водата от лицето и косата си.

— Към реактивните лодки — отвърна Броудмур, след като издуха вода от носа си. — Измъкнахме ги от гемията ми и ги скрихме под кея.

— Били са на гемията ти? Как тъй не съм ги видял?

— Държах ги в тайния отсек, който сам си направих. — Броудмур се подсмихна. — Знае ли човек кога ще му се наложи да офейка от преследващия го шериф. — Той стигна до едната от уетджетите „Дуо-300“, които се полюшваха до бетонния пилот, и се метна на борда. — Умееш ли да управляваш реактивна лодка?

— Все едно че съм се родил в такава — отвърна Пит, прехвърли се на борда и възседна седалката.

— Ако използваме за прикритие товарния кораб между нас и дока, ще се отдалечим от стрелбата им поне на половин километър.

Те включиха пусковото устройство и модифицираните двигатели ревнаха оглушително. В следващия миг, с Броудмур на по-малко от метър пред Пит, двамата изскочиха изпод кея като изстреляни от оръдие. После насочиха носовете на реактивните си лодки за остър завой и минаха косо на носа на товарния кораб, като използваха корпуса му като защита. Двигателите им ускоряваха скоростта без никакво затруднение. Пит изобщо не погледна назад. Прегърби се над кормилото и натисна дросела на пусковото устройство докрай, очаквайки всеки момент върху водата около него да се изсипе огнестрелна градушка. Но измъкването им мина успешно, останалите от охраната на Джон Мърчант още не се бяха вдигнали на крак, а двамата се намираха вече далеч от обсега им.

В порядъка само на няколко дни Пит за втори път извършваше безумно бягство от Дорсетовата мина към остров Морзби. Водата препускаше покрай тях във вид на размазано синьо-зелено петно. Ярките цветове и индианските рисунки върху реактивните лодки хвърляха сияйни отблясъци от ослепителното слънце. Пред опасността сетивата на Пит се изостриха, реакциите му станаха по-бързи.

От въздуха каналът между островите изглеждаше малко по-широк от пълноводна река. От морската повърхност обаче съблазнителната безопасност на дърветата и скалистите хълмове на Морзби се виждаха като петънце на далечния хоризонт.

Пит се удивляваше на стабилността на уетджета с корпус във формата на V и на въртящия момент на видоизменения дългоходов двигател с голям отвор, който движеше плавателния съд със свирепо ръмжене през ниските вълни почти без поклащане. Бързооборотно и пъргаво, работното колело с променлив ъгъл на атака имаше невероятна тяга. Лодката беше същинска машина с мускули. Пит не можеше да знае със сигурност, но прецени, че фучи по водната повърхност с почти шейсет възела. Имаше чувството, че кара високоефективен мотоциклет по вода.