Клайв Къслър - Ударна вълна

За разлика от младшите си офицери, които бяха далеч от навяващите пръски и се опазваха сухи, Брискоу стоеше на крилото на капитанския мостик, сякаш презареждаше по този начин кръвта във вените си и така се бе загледал над носа на кораба в далечината, като че ли очакваше да види призрачен кораб, който радарът не можеше да засече. Забеляза, че барометърът не помръдваше, а температурата беше няколко градуса над точката на замръзване. Не се чувстваше неудобно в мушаменото си облекло, само дето от време на време капки вода си пробиваха път между космите на изрядно подстриганата му брада и се процеждаха на струйки по шията му.

След двуседмичен престой във Ванкувър, където бе взел участие в поредица от военноморски учения с кораби на Канадските военноморски сили, английският военен кораб — ескадреният миноносец „Бридлингтън“, тип 42, под управлението на Брискоу се прибираше в Англия през Хонг Конг, пристанището за престой, използвано от всеки английски военен кораб, пътуващ през Тихия океан. Макар че деветдесет и девет годишният лизингов договор да бе изтекъл и колонията на Британската корона да бе върната на Китай през 1996-та година, считаше се вече въпрос на гордост да бъде показван от време на време кръстът „Сейнт Джордж“ и да се напомня на новите корабопритежатели кои са били основателите на финансовата Мека на Азия.

Вратата на кормилната рубка се отвори и вторият офицер лейтенант Самуел Ангъс, надникна навън.

— Ако можете да си отклоните вниманието от предизвикателната стихия, сър, бихте ли влязъл за малко вътре?

— Защо вие не излезете, млади момко? — прогърмя гласът на Брискоу над вятъра. — Мекушавост. Това ви е лошото на вас, младите. Не оценявате лошото време.

— Моля ви, капитане — настоя Ангъс. — На локаторния екран засякохме приближаващ се самолет.

Брискоу тръгна по крилото на мостика и влезе в кормилната рубка.

— Не го намирам за нещо необичайно. Това се случва всеки ден. Десетки самолети прелитат над кораба ни.

— Но не и вертолети, сър. Намираме се на две хиляди и петстотин километра от Американския континент и оттук до Хаваите няма нито един военен плавателен съд.

— Глупакът сигурно се е заблудил — измърмори капитанът. — Сигнализирайте на пилота и го питайте дали иска да определим местоположението му.

— Позволих си да се свържа с него, сър — отвърна Ангъс. — Той говори само руски език.

— Има ли някой тук, който може да се разбере с него?

— Военният лекар, лейтенант Рудолф. Той говори свободно руски.

— Повикайте го да дойде на мостика.

След три минути нисък мъж с руса коса се приближи до Брискоу, който седеше на високия капитански стол и се взираше в дъжда.

— Викали сте ме, капитане.

Брискоу кимна рязко.

— Един руски вертолет се е объркал в бурята. Идете при радиото и разберете защо лети над безлюдни води.

Лейтенант Ангъс извади комплект слушалки с ларингофон, включи ги в пулта за свръзка и ги подаде на Рудолф.

— Честотата е нагласена. Трябва само да слушате и говорите.

Рудолф нагласи слушалките на ушите си и заговори по мъничкия микрофон.

Брискоу и Ангъс чакаха търпеливо, докато лекарят провеждаше разговора, или по-точно монолога. По едно време се обърна към капитана.

— Мъжът е страхотно разтревожен, говори почти несвързано. Най-многото, което можах да разбера, е, че е излетял от руска китоловна флотилия.

— Значи просто си върши работата.

Рудолф поклати глава.

— Не, непрекъснато повтаря, че „всички са мъртви“ и пита дали „Бридлингтън“ има съоръжение за кацане на вертолет и ако има, иска да кацне на борда.

— Това е невъзможно — изръмжа Брискоу. — Уведомете го, че Кралските военноморски сили не разрешават на чуждестранни самолети да кацат на корабите на Нейно Величество.

Рудолф повтори съобщението в момента, в който двигателите на вертолета се чуха силно и машината изведнъж се появи сред падащия дъжд — на половин километър от левия борд и на височина не повече от двайсет метра над водната повърхност.

— Изглежда, е на ръба на истерията. Кълне се, че ако не го застреляте, ще кацне на борда.

— Дявол го взел! — От устата на Брискоу рядко излизаше проклятие. — Само това липсва — терорист да взриви кораба ми!

— В този район на океана не се мяркат терористи — отбеляза Ангъс.

— Да, да! То и студената война свърши преди десет години! Всичко това ми е известно.

— От онова, което чух — намеси се Рудолф, — разбрах, че пилотът е изплашен до немай-къде. Не долових никаква заплаха в гласа му.