Клайв Къслър - Ударна вълна

— Не се ли намира по-добре платена работа в мината за твоите хора?

Броудмур сви рамене.

— Да забравим как се ловува риба и дивеч, е все едно да забравим какво е независимост. Парите, които спечелваме, като снабдяваме кухнята им, отделяме за построяването на ново училище за децата ни.

— Има един малък проблем — с Джон Мърчант Тупалката. Двамата с него вече се срещнахме и изпитахме взаимна неприязън. Той видя лицето ми отблизо.

Броудмур махна с ръка в знак на успокоение.

— Това, че Мърчант ви познава, не е проблем. Той никога не би си изтъркал скъпите италиански обувки, за да се навърта в тунела и кухнята. А и в такова време рядко напуска кабинета си.

— Няма да съм в състояние да събера много информация от кухненския персонал — продължи Пит. — Не познаваш ли някой рудокопач, на когото можеш да се довериш, да опише процедурите по изкопаването.

— Всички рудокопачи са китайци, докарани незаконно в мината чрез престъпни синдикати. Никой от тях не говори английски. Единствената ви надежда може да е в един възрастен минен инженер, който мрази „Дорсет Консолидейтид“ до дъното на душата си.

— Можеш ли да ме свържеш с него?

— Дори не знам името му. Той работи нощна смяна и често закусва по същото време, когато доставяме рибата. Няколко пъти сме се заприказвали, докато си пием кафето. Той не е доволен от работните условия. Последния път, когато разговаряхме, сподели, че през миналата година в мините са загинали двайсет китайци.

— Ако мога да остана насаме с него десет минути, той сигурно ще ми помогне много да разгадая акустичната загадка.

— Няма гаранция, че ще бъде там, когато отидем — предупреди го Броудмур.

— Налага се да рискувам — каза замислен Пит. — Кога ще карате следващия си улов?

— Последните наши гемии трябва да влязат в дока след няколко часа. До довечера ще разпределим рибата в каси с лед и по видело ще сме готови да поемем за остров Кунгхит.

Пит се запита в себе си дали беше физически и психически подготвен отново да залага на карта живота си. После си помисли за стотиците мъртви тела, които бе видял на екскурзионния кораб, и всяко колебание за това, какво трябва да прави, се изпари.

Шест малки риболовни моторници, боядисани в различни ярки цветове, с подредени върху палубите дървени каси, пълни с риба и лед, навлязоха в Роуз Харбър. Дизеловите двигатели тихо пухтяха през високите си димни тръби, докато въртяха валовете на витлата. Ниска мъгла се стелеше над водата и й придаваше сиво-зелен цвят. На източния хоризонт слънцето се бе подало наполовина, духаше вятър под пет възела. По гребените на вълните не се виждаха „зайчета“, пяна образуваха единствено дирите от витлото и носа на лодките, докато пореха леките вълни.

Броудмур се приближи до Пит, който седеше на кърмата и наблюдаваше как чайките се спускаха и се рееха след лодката с надеждата да си похапнат наготово.

— Време е да влезете в ролята си, господин Пит.

Пит така и не успя да накара Броудмур да го нарича Дърк. Той кимна и започна уж да дяла носа на полузавършена маска, която индианецът му бе дал. Беше облечен с жълти мушамени панталони с тиранти, опънати над дебел вълнен пуловер, изплетен от Ърма Броудмур. На главата си бе сложил плетена шапка, нахлупена ниско над дебелите му, черни вежди. Лицето му бе гладко избръснато. Той не вдигаше поглед, докато леко остъргваше с тъпата страна на ножа маската, но поглеждаше с крайчеца на окото си към дългия док — съвсем не малък пристан, а истинско стоварище за големи кораби, със забити пилоти — който все повече се разширяваше, докато лодките навлизаха в залива. Висок кран се движеше по релси от едната страна на дока, за да разтовари тежки машини и други товари от океански кораби.

Голям плавателен съд с необичайно гладко очертание и кълбовидна надстройка, отличаващ се от всички луксозни яхти, които бе виждал Пит, беше закотвен до дока. Двойният му корпус от високоефективно стъклено влакно беше предназначен за по-голяма скорост и удобство. Изглеждаше способен едва да докосва водата с над осемдесет възела. Ако се съдеше по описанията на Джордино за морски космически дизайн, то това беше яхтата, забелязана да подминава товарния кораб „Ментауай“. Пит потърси с поглед името и пристанището, които обикновено се изписваха върху огледалото на кърмата, но никакви обозначения не помрачаваха красотата на сапфиреносиния корпус на яхтата.

Повечето корабопритежатели са горди с галените имена на плавателните им съдове, помисли си Пит, както и с пристанището, където са регистрирани. Стана му съвсем ясно защо Артър Дорсет не афишира яхтата си.