Клайв Къслър - Ударна вълна

През десетина минути той току запитваше Стоукс:

— Още ли си с мен?

— Не се предавам — повтаряше едно и също с немощен глас Стоукс.

— Виждам пред себе си плитка река, течаща на запад.

— Стигнал си до притока Улф. Прекоси го и продължи на северозапад.

— Колко още остава до селото на Броудмур?

— Два, най-много три километра — отвърна Стоукс с дрезгав шепот.

— Продължавай да ми говориш, чуваш ли?

— И ти като жена ми.

— Женен ли си?

— От десет години, за една велика жена, която ми роди пет деца.

Пит оправи предпазния колан, който се беше изместил и се врязваше в гърдите на Стоукс и премина потока. След още километър мъчително ходене през шубраците той излезе на тясна пътека, която го изведе в желаната посока. На места пътеката бе обрасла с пущинаци, но все пак по нея можеше да се върви относително свободно — същинска благодат за Пит, който дотогава с големи усилия си бе пробивал път през гората, гъста от храсталаци между дърветата.

На два пъти помисли, че се е отклонил от пътеката, но след като повървеше в същата посока още няколко метра, виждаше, че е все още на нея. Независимо от смразяващата температура той се изпотяваше от усилията, които изразходваше. Но не смееше да спира и да почива. Ако Стоукс трябваше да оживее, за да види отново жена си и петте си деца, Пит трябваше да продължи да върви. Той поддържаше еднопосочен разговор с полицая, стараейки се всячески да го предпази да не изпадне в кома след шока. Съсредоточен в движението на краката си, Пит не обръщаше внимание на нищо наоколо.

Стоукс прошепна нещо, но Пит не го разбра.

— Искаш да ми кажеш нещо ли? — попита го той.

— Надушваш ли…? — едва промълви Стоукс.

— Какво да надушвам?

— Пушек.

Едва тогава и Пит го долови. Пое дълбоко въздух. Миризмата на дим от запалени дърва идваше отнякъде пред тях. Чувстваше се изморен, до отчаяние изморен, но опъна отново колана с рамене и тежко закрачи. След малко до слуха му долетя шум от малък бензинов двигател — на верижен трион, режещ дърва. Миризмата на запалени дърва стана по-силна и в ранната светлина на зората той видя дим, който се виеше над върховете на дърветата. Сърцето му биеше силно от умора, но Пит не възнамеряваше да спира, след като беше тъй близо до целта си.

Слънцето изгря, но остана скрито зад тъмносиви облаци. Ситен дъжд заръмя, когато той се озова в едно сечище, което стигаше до морето и гледаше към малко пристанище. Погледът му попадна върху малка група от къщи, направени от дървени трупи, с покриви от вълнообразна ламарина. От каменните им комини се издигаше дим. На различни места в селището стърчаха високи цилиндрични стълбове с тотеми, изобразяващи лицата на струпани на куп фигури на животни и хора. Малка флотилия от рибарски моторни лодки се поклащаше леко до плаващ док. Неколцина рибари поправяха двигатели, други — кърпеха мрежи. Група деца, застанали под навес, наблюдаваха един мъж, който режеше с верижен трион огромен дънер. Две жени си бъбреха, докато простираха пране на едно въже. Едната от тях зърна Пит, посочи към него и започна да вика към другите.

Отмалял от изтощение, Пит се свлече на колене, когато тълпа от десетина души се втурна към него. Един мъж с дълга, права черна коса и заоблено лице, коленичи до Пит и обгърна с ръка раменете му.

— Вече всичко е наред — каза му той грижовно, после направи знак на тримата мъже, наобиколили Стоукс и им нареди: — Него занесете в племенната къща.

Пит вдигна поглед към мъжа до него.

— Случайно да не сте Мейсън Броудмур?

Черните като въглен очи го изгледаха с любопитство.

— Ами да, аз съм.

— Божичко! — възкликна Пит и уморен до смърт се отпусна на меката земя. — Да се радвам ли, че ви виждам!

Възбуден кикот на малко момиченце разбуди Пит от лекия му сън. Както беше уморен, той поспа само четири часа. Отвори очи, задържа за миг поглед върху момичето, после му се усмихна ведро и пак затвори очи. То побягна от стаята, викайки пискливо майка си.

Пит се намираше в уютна стая с малка печка, излъчваща вълшебна топлина, и лежеше в легло, направено от мечи и вълчи кожи. Той се подсмихна под мустак, като си спомни как Броудмур застана насред уединеното индианско селище, с няколко съвременни удобства, и повика по спътниковия си телефон санитарен вертолет, който да откара Стоукс в болница на континента.

Пит си услужи с телефона, за да се свърже с отдела на моторизираната полиция в Шиъруотър. Щом спомена името на Стоукс, веднага бе свързан с инспектор Пендълтън, който го разпита подробно за събитията, започнали предишната сутрин. Пит приключи изложението си, като даде на Пендълтън координатите на мястото на катастрофата, за да изпрати полицейски отряд да прибере снимачните камери в понтоните, ако са оцелели от удара.