Клайв Къслър - Ударна вълна

Той продължаваше да лети между дърветата. Не биваше да прави никаква погрешна преценка, никаква погрешна стъпка. Трябваше да извърши правилното движение точно навреме, в определения момент. Една десета от секундата забавяне или избързване и в единия, и в другия случай щеше да доведе до сигурна смърт. Скалите се приближаваха стремглаво към самолета, сякаш някой ги тласкаше отзад. Пит вече ги виждаше съвсем ясно — назъбени скални блокове в сиво и кафяво, с черни жилки. Нямаше нужда да поглежда стрелката на висотомера, сочеща нулата, нито стрелката на тахометъра, трепкаща далеч над червената резка. Старчето летеше към гибелта си с пълна скорост.

— Вече съм ниско! — извика Пит във вятъра, нахлуващ през счупените стъкла. — На два метра височина!

Малко време му оставаше да уравновеси машината, преди скалите да връхлетят върху него. Дръпна щурвала с точно премерено движение, толкова, колкото да издигне носа на самолета и колкото върховете на витлото да префучат над скалистата верига само на сантиметри от гребена й. Чу ненадейно хрущене на метал — алуминиевите поплавъци се отъркаха в скалите и се откъснаха от корпуса. Бийвърът се стрелна грациозно във въздуха като реещ се ловен сокол, отвързан от въжето. Освободен от тежестта на обемистите си поплавъци, които останаха да лежат смачкани върху скалите, и с намалено почти наполовина челно съпротивление, старият самолет стана по-маневрен и увеличи въздушната си скорост с още трийсет възела. Той мигом се подчиняваше на командите на Пит и пореше въздуха, набирайки височина, без следа от мудност.

Сега, помисли си той, и по устните му се изписа сатанинска усмивка, ще ти покажа какво е имелман. Той отхвърли самолета до половин лупинг, после го преобърна веднъж през крилото, поддържайки прав курс към вертолета.

— Напиши си завещанието, сукалче! — изкрещя той, но думите му бяха погълнати от силната въздушна струя и от грохота на отработените газове от двигателя. — Идва Червеният барон.

Пилотът на хеликоптера разбра твърде късно намеренията на Пит. Вече нямаше нито къде да се отдръпне, нито къде да се скрие. Последното нещо, което очакваше, беше удар от разнебитен стар водосамолет. Но ето че таратайката се приближаваше по линията на сблъсъка с почти двеста възела. Пилотът не вярваше, че е възможно да фучи към него с такава скорост. Той предприе няколко резки маневри, но пилотът на водосамолета предвиди действията му и продължи да настъпва. Тогава онзи измести носа на вертолета под ъгъл спрямо противника си в безумен опит да разпердушини надупчения бийвър в небето преди неизбежния му погром.

Пит видя, че вертолетът се насочи право напред, видя святкането от оръдията в отсеците, чу как снарядите се забиват в големия звездообразен двигател. Изведнъж изпод обтекателя бликна гориво и потече по изпускателните тръби, причинявайки гъста диря от син пушек зад самолета. Пит вдигна ръка, за да предпази очите си от горещото гориво, което плисна в лицето му с щипеща от въздушната струя болка.

Гледката, която застина в съзнанието му микросекунда преди сблъсъка, беше изразът на мрачно одобрение, изписано по лицето на пилота на вертолета.

Витлото и двигателят на водосамолета се врязаха под прав ъгъл във вертолета, точно зад пилотската кабина, и предизвикаха взрив от метал и отломки, който отсече надлъжника на опашното витло. Лишено от въртящия си баланс, основното тяло на вертолета бе подето от силен страничен дрейф. То се завъртя бясно около оста си няколко пъти, после взе да пада като камък към земята на петстотин метра под него. За разлика от катастрофите, подсилени със специални ефекти във филмите, машината не избухна веднага в пламъци, след като се нагъна като неузнаваема маса от пушещи останки. Изминаха близо две минути, когато сред развалината започнаха да мъждукат пламъчета и лумналата ослепителна огнена завеса да я обгърне напълно.

Парчета от строшеното витло на бийвъра изхвърчаха към небето като въртящи се огнени колела. Обтекателят като че ли щеше да пръсне двигателя и запърха като ранена птица сред дърветата. Двигателят замлъкна и спря да работи тъй внезапно, сякаш Пит го бе изключил. Той избърса горивото от очите си и единственото, което видя над оголените цилиндрови глави, беше килим от върхари. Скоростта на бийвъра намаля и той увисна във въздуха точно когато Пит стегна колана си и се приготви за падането. Уредите за управление продължаваха да работят и той се опита да насочи самолета към клоните на дърветата.