Клайв Къслър - Ударна вълна

Почти успя. Но външният ръб на дясното крило се удари в един червен кедър, висок седемдесет метра, което рязко завъртя самолета на деветдесет градуса. Вече напълно без контрол и мъртъв в късчето небе, което му бе останало, самолетът заби нос в една гъста маса от клони. Лявото крило се заплете в друг висок кедър и се откъсна. Върху червения самолет се посипаха зелени борови иглички и го закриха от поглед от въздуха. Пред разбития водосамолет се издигаше стволът на ела, широк половин метър. Валът на витлото се блъсна в дървото пред него и го прониза право в средата. Двигателят изскочи от сглобките си, когато горната половина на дървото падна върху килнатия самолет и изби опашната част. Онова, което бе останало от осакатения самолет, заора влажната наторена горска почва, докато накрая напълно спря.

В продължение на няколко минути земята под дърветата притихна като в гробище. Пит седеше на мястото си, прекалено зашеметен, за да помръдне. Гледаше замаян през отвора, който доскоро представляваше предното стъкло. За първи път забеляза, че целият двигател липсва и неопределено се запита къде ли може да бъде. Съзнанието му започна най-сетне да се избистря и той се надигна и огледа Стоукс.

Полицаят потръпна от пристъп на кашлица, после поклати немощно глава и дойде отчасти в съзнание. Отправи тъп поглед над командното табло към боровите клони, увиснали в пилотската кабина.

— Как се озовахме в гората? — едва чуто попита той.

— Ти спа през цялото време — смънка Пит, докато леко масажираше струпаните си на едно място натъртвания.

Не беше нужно да е учил осем години медицина, за да разбере, че Стоукс положително щеше да умре, ако не постъпеше в болница. Той бързо свали ципа на стария му летателен костюм, разпра ризата и го прегледа за рани. Намери една вляво на гръдния кош под рамото. Дупчицата, почти без кръв, беше толкова малка, че Пит едва я забеляза. Не е от куршум, беше първото му заключение. Внимателно прекара пръст върху нея и напипа остро парче метал. Озадачен, той вдигна поглед към рамката, която бе държала предното стъкло. Беше смачкана до неузнаваемост. Ударът на куршума бе запратил парче от алуминиевата рамка в гърдите на Стоукс, което се бе забило в левия бял дроб. Още сантиметър навътре, и е щяло да засегне и сърцето.

Стоукс изкашля голямо количество кръв и го изплю през зеещия прозорец.

— Странно — промълви той. — Все съм си мислил, че ще получа куршум при преследване по някоя магистрала или в затънтена уличка.

— Де такъв късмет!

— Много ли зле изглежда?

— Имаш парче метал в белия дроб — поясни Пит. — Боли ли те?

— Чувствам повече тупкаща болка, отколкото нещо друго.

Пит сковано се изправи от мястото си и застана зад Стоукс.

— Дръж се, ще те измъкна оттук.

За около десет минути Пит изби с крак смачканата врата, внимателно измъкна инертното тяло на Стоукс навън и грижливо го настани на меката земя. Положи немалко усилия за това и когато седна до полицая, едва си поемаше дъх. Лицето на Стоукс се изпъна неведнъж от болка, но той не издаде никакъв звук, освен тих стон. На път да изпадне в безсъзнание, полицаят затвори очи.

Пит го шляпна, за да не заспи.

— Не загубвай съзнание пред мен, друже. Трябваш ми, за да ми покажеш пътя за селото на Броудмур Мейсън.

Клепките на Стоукс трепнаха, той отвори очи и загледа въпросително Пит, сякаш си спомняше нещо.

— Дорсетовия вертолет — заговори той сред кашлица. — Какво стана с него и негодниците, които стреляха по нас?

Пит се загледа в пушека, който се издигаше над гората и се усмихна.

— Изпекоха се на скара.

Пит очакваше да гази дълбок сняг през януари на остров Кунгхит, но земята бе застлана само с тънка бяла покривка, която на повечето места се бе стопила след последната буря. Той влачеше Стоукс след себе си върху травой — примитивна шейна, използвана от индианците от американските равнини за превозване на товари. Не можеше да остави Стоукс, а опиташе ли се да го носи на гръб, като нищо щеше да му навлече вътрешен кръвоизлив. Затова върза на разстояние два кола от мъртви клони с товарни ограничителни ремъци, които намери сред останките от самолета, постави между тях плоскост, закачи в единия й край предпазен колан от седалката на самолета, а с друг препаса легналия в средата на травоя Стоукс. После нахлузи през рамо закачения за плоскостта предпазен колан и завлачи ранения полицай през гората. Часовете се изнизваха един след друг, слънцето залезе, падна нощ, а Пит продължаваше да върви на север в тъмнината, следвайки пътя с компас, който бе свалил от таблото с контролно-измервателните уреди на самолета — същият способ бе използвал и преди няколко години, когато прекосяваше пустинята Сахара.