Клайв Къслър - Ударна вълна

Той тръгна с широка крачка по просторното преддверие, като подмина четирите секретарки, без да зачете присъствието им, и влезе в един кабинет, разположен в средата на сградата, без прозорци, които да предоставят панорамен великолепен изглед на модерния Сидни, разпростиращ се от пристанището му навътре към сушата. Мнозина от хората, които бяха имали търговски взаимоотношения с Дорсет, на драго сърце биха наели някой снайперист да го очисти. Той влезе през стоманена врата в един скромен, обзаведен почти по спартански кабинет, със стени, дебели два метра. Цялата стая представляваше огромен трезор, откъдето Дорсет ръководеше търговските спекулации със семейните мини и където бе трупал и сега бе изложил на показ най-големите и най-разкошните скъпоценни камъни, изкопани от мините му и обработени в работилниците му. Стотици невероятно красиви камъни бяха поставени върху черно кадифе в стъклени витрини. Изчислено бе, че само тази стая съдържаше диаманти на стойност близо 1,2 милиарда долара.

На Дорсет не му беше необходим нито милиметров измервателен уред, за да измерва камъните, нито бижутерска везна, за да ги претегля, нито лупа, за да открива дефекти или тъмни петънца от въглерод. Вече не му трябваше опитно око в този бизнес. От всички необикновени диаманти, подредени за негово лично задоволство, погледът му винаги се спираше върху най-големия, най-ценния и може би най-скъпоструващия скъпоценен камък в света.

Имаше един камък без никакъв недостатък, с изключителен гланц, съвършено прозрачен, с много висока способност да пречупва и разлага светлината. Един светлинен лъч отгоре възпламеняваше буен пламък в ослепително открояващия се виолетово-розов цвят на камъка. Открит от китайски рудокопач в мината на Гладиатор през 1908 година, той беше най-големият диамант, откриван някога на острова, чието първоначално тегло възлизаше на 1130 карата. След разразяването му то се намали до 620. Камъкът беше двойно шлифован във форма на розетка, с деветдесет и осем стенички, за да бъде изкаран целият му блясък. Ако някой диамант можеше да развихри въображението с мисли за романтика и приключения, то това беше „Дорсетовата роза“, както скромно го бе нарекъл Артър. Стойността му беше неоценима. Само малцина знаеха за съществуването му. Дорсет беше сигурен, че някъде по света има поне петдесет души, които бленуват да го убият, за да придобият собственост над този камък.

Той с неохота се обърна и седна зад писалището си — масивна грамада, направена от полирана вкаменена лава, с махагонови чекмеджета. Натисна бутон, за да предупреди главната си секретарка, че е вече в кабинета си.

Тя почти веднага се обади по интеркома.

— Дъщерите ви са тук и ви чакат от близо час.

Напълно безразличен, Дорсет отвърна с глас, твърд като диамантите в стаята:

— Кажи на милите ми душички да влязат. — После се настани удобно на стола, за да посрещне „парада“ — всеки път се наслаждаваше на различията във физическите и личните качества на дъщерите си.

Будика — величествена жена исполин — прекрачи прага със самоувереността на тигрица, влизаща в беззащитно селце. Беше облечена с плетена на ластик блуза, съчетана с елек и панталони на белезникаво кафяви и пергаментово бели райета, напъхани в ботуши за езда от телешка кожа. Много по-висока от сестра си, тя стърчеше и над повечето мъже. Амазонската й красота винаги пораждаше у Дорсет чувство на благоговение. Беше съвсем малко по-ниска от баща си и имаше неговите черни очи, но повече зловещи и премрежени, отколкото свирепи. Грим не носеше, а червеникаворусата й коса се вееше свободно и падаше като водопад до ханша й. Тялото й беше добре сложено и не даваше признаци за напълняване. Лицето й изразяваше смесица от презрение и злоба. С присъствието си тя лесно взимаше надмощие над всекиго освен, разбира се, над баща си.

В лицето на Будика Дорсет виждаше свой изгубен син. През годините бе приемал ревниво тайния й начин на живот, тъй като единственото, което истински означаваше нещо за него, беше Будика да стане силно волева и непреклонна като него.

Дирдри като че ли плуваше в стаята, уравновесена и равнодушна. Беше модно облечена в семпло, но елегантно виненочервено двуредно роб манто. Несъмнено обаятелна, тя не беше жена, която се преструва. Знаеше много добре на какво точно е способна. Не проявяваше никакви излишни претенции. Като се изключат нежните черти на лицето и гъвкавото й тяло, тя притежаваше скрити мъжки качества. Двете с Будика седнаха покорно на два от трите стола, разположени пред писалището на Дорсет.