Клайв Къслър - Ударна вълна

След това влезе и Мейв, движейки се грациозно — като тръстика, поклащана от лек ветрец. Беше облечена с дълга риза от шотландско каре с преобладаващо индиговосиньо, с цип отпред, върху пуловер с ластична плетка и висока яка и подходяща пола. Дългата й руса коса беше мека и лъскава, по лицето й бе избила червенина, а сините й очи святкаха гневно. Тя се приближи по права линия между седналите й сестри с решително вдигната брадичка, гледайки баща си право в очите, които излъчваха любопитство и поквара.

— Искам си децата! — каза рязко тя. Това не беше молба, а настойчиво изискване.

— Седни, момиче! — заповяда баща й, като взе лула, изработена от корена на изтравниче, и я насочи към нея като пистолет.

— Няма! — извика тя. — Ти си отвлякъл синовете ми и сега си ги искам обратно, иначе, ей богу, ще предам теб и тези две кучки, твои съучастнички, на полицията, но преди това ще те разоблича за всичко пред медиите.

Той я гледаше, без да мигне, преценявайки спокойно предизвикателството й. После повика секретарката си по интеркома.

— Свържи ме, ако обичаш, с Джак Фъргюсън. — И се усмихна на Мейв. — Нали помниш Джак?

— Садистичният орангутан, когото наричаш надзирател на мините. Какво общо има той?

— Мисля, че ще искаш да знаеш. Той наглежда близнаците.

Гневът по лицето на Мейв се смени с паника.

— Фъргюсън? Не!

— Малко дисциплина никога няма да навреди на подрастващи момчета.

Тя понечи да каже нещо, но интеркомът забръмча и Дорсет направи знак с ръка за тишина. После заговори по телефона на писалището си.

— Джак, там ли си?

От слушалката долетя шум от тежка машина, когато Фергюсън отговори по портативния си телефон:

— Тук съм.

— Децата наблизо ли са?

— Да, сър. Накарах ги да натоварят тора, който се разпиля от товарните коли.

— Искам да предизвикаш нещастен случай…

— Не-е! — изкрещя Мейв. — Боже мой, та те са само на шест години. Нима ще убиеш собствените си внуци?! — Тя с ужас видя, че по лицето на Дирдри бе изписан израз на пълно безразличие, а Будика изглеждаше студена като гранитна гробница.

— Не считам тези копелета за мои внуци — прогърмя в отговор гласът на Дорсет.

Болезнен страх обзе Мейв. Това беше битка, която тя не можеше да спечели. Синовете й се намираха в смъртна опасност и на нея й стана ясно, че единствената надежда да ги спаси беше да се подчини на желанието на баща си. Мъчително съзнаваше безпомощността си. Трябваше по някакъв начин да печели време, докато обмисли план да спаси децата си. Нищо друго нямаше значение. Да беше успяла поне да уведоми за положението си онзи мъж от НЮМА. Той сигурно щеше да измисли начин да й помогне. Ала човекът беше на хиляди километри оттук.

Тя се отпусна тежко на един стол, сразена, но все тъй предизвикателна, с рязка промяна в чувствата си.

— Какво искаш от мен?

Баща й въздъхна и натисна бутон на телефона за приключване на разговора. Дълбоките бръчки, които излизаха от ъглите на очите му, се разшириха.

— Трябваше хубавичко да те пердаша, когато беше малка.

— Но ти го правеше, тате скъпи — рече тя, припомняйки си. — И то много често.

— Стига разнежвания! — изръмжа той. — Искам от теб да се върнеш в Щатите и да почнеш работа в тяхната Национална агенция за подводни и морски проучвания. Да ги следиш внимателно. Да наблюдаваш методите, с които се опитват да открият причината за необяснимите смъртни случаи. Ако започнат да се доближават до някакъв отговор, действай както можеш, за да им попречиш. Саботаж, убийство — каквото се наложи. Провалиш ли ме, твоите мърляви малки калпазани, които изтърси на бял свят в канавката, със сигурност ще умрат. Справиш ли се добре, те ще живеят в охолство.

— Ти си луд — промълви Мейв, изумена от чутото. — Готов си да убиеш твоя плът и кръв, сякаш това не означава нищо за теб…

— О, много грешиш, мила сестрице — прекъсна я Будика. — Двайсет милиарда далеч не е нищо.

— Що за налудничав план сте замислили? — попита Мейв.

— Ако не беше избягала от нас, щеше да го знаеш — вметна презрително Дирдри.

— Татко смята да доведе световния пазар на диаманти до крах — осветли я Будика толкова невъзмутимо, сякаш й описваше чифт нови обувки.

Мейв отмести поглед към баща си.

— Това е невъзможно. „Де Биърс“ и останалите от картела никога няма да позволят драстично спадане на цената на диамантите.

Дорсет като че ли стана още по-едър зад писалището.

— Независимо от обичайната им манипулация на правилата по отношение на търсенето и предлагането, в следващите трийсет дни крахът ще бъде неизбежен, когато на пазара ще се изсипе огромно количество скъпоценни камъни на цени, които дори едно дете може да плати от издръжката си.