Клайв Къслър - Ударна вълна

— Нима знаете къде ще последват нови смъртни случаи? — ужаси се Мейв. — Тогава трябва да предупредите корабите да не приближават района.

— Не е желателно — отвърна Будика — да въвеждаме света в нашата тайна. Освен това татковите научни работници могат да дадат само груби преценки за мястото и времето на поражението от звуковите вълни.

Мейв впери поглед в сестра си и бавно стисна устни, после рече:

— Но сте знаели много точно, когато сте пратили Дирдри на „Полар Куин“, за да спаси живота ми.

Будика се изсмя.

— Така ли мислиш?

— Тя ми каза точно това.

— Излъгах те, за да не уведомиш хората на НЮМА — уточни Дирдри. — Съжалявам, мила сестро, но инженерите на татко направиха малка грешка в изчислението на времето. Беше предвидено пагубното явление да порази кораба три часа по-рано.

— Три часа по-рано… — промълви Мейв, прозирайки бавно жестоката истина. — Щяла съм да бъда на кораба.

— И щеше да умреш заедно с другите — допълни Дирдри като че ли с разочарование.

— Значи сте имали предвид и аз да умра! — възкликна Мейв и по лицето й се изписа едновременно презрение и ужас.

Баща й я гледаше така, сякаш изучаваше камък, който бе намерил в мината си.

— Ти обърна гръб на сестрите си и на мен. За нас ти повече не съществуваш.

Малиновочервен водосамолет, на чийто корпус отстрани с бели печатни букви бе изписано „Шънук Карго Кариърс“, се поклащаше леко върху водата до дока за зареждане с гориво, близо до летището „Шиъруотър“ в Британска Колумбия. Нисък мъж с кестенява коса и мрачно лице, облечен в старомоден кожен летателен костюм, придържаше дюзата на маркуча, пъхната в един от резервоарите на крилото. Той отмести поглед надолу и огледа мъжа, който, нарамил раница и с голям черен куфар в ръка, вървеше нехайно по дока. Беше облечен с джинси и пухено скиорско яке. На главата си бе сложил в хоризонтално положение каубойска шапка. Когато непознатият се спря до самолета и погледна нагоре, пилотът посочи с брадичка широкополата шапка.

— „Стетсън“ ли е?

— Не, правена е по поръчка от „Мани Гамидж“ от Остин, Тексас.

Непознатият огледа водосамолета. Изглеждаше да е строен преди 1970-та.

— „Де Хавиланд Бийвър“, един от най-добрите бушплани 8 8 Малък самолет, пригоден да облита и каца на места, трудно достъпни за другите видове самолети. — Б.пр. , проектирани досега.

— Старичък, но върши работа.

— Канадско производство от 1967 година. Може да се издига на стотици метри от водата с четири хиляди килограма товар. Това е работният кон на севера и е много почитан тук. Стотина такива все още летят.

— Вече рядко се срещат големи звездообразни двигатели.

— Вие сте приятел на Ед Поузи, нали? — неочаквано попита пилотът.

— Да — отвърна Пит, без да се представи.

— Ветровитичко е днес.

— Около двайсет възела, доколкото мога да преценя.

— Летец ли сте?

— Имам зад гърба си няколко часа във въздуха.

— Аз съм Малкълм Стоукс.

— Дърк Пит.

— Разбрах, че искате да летите до залива Блек Уотър.

Пит кимна.

— Ед Поузи ми каза къде мога да намеря резбаря на тотеми на име Мейсън Броудмур.

— Познавам Мейсън. Селището му се намира в долния край на остров Морзби, оттатък пролива Хийстън Стюарт, започващ от остров Кунгхит.

— Колко време се лети дотам?

— Час и половина над протока Хекът. Ще ви закарам точно за обяд.

— Звучи привлекателно — рече Пит.

— Какво носите в това? Тромбон?

— Подводен микрофон, уред за измерване на подводни звуци.

Без да каже нищо повече, Стоукс завинти капака на резервоара за горивото и окачи обратно дюзата на колонката, а в това време Пит натовари уреда си на борда. След като отвърза котвените въжета и с един крак избута самолета от дока, Стоукс се метна в пилотската кабина.

— Искате ли да пътувате отпред? — попита той.

Пит се усмихна вътрешно. В товарния отсек нямаше нито една пътническа седалка.

— Ако нямате нищо против.

Пит седна на мястото на втория пилот и закопча колана, а Стоукс даде контакт, за да загрее големият единичен звездообразен двигател и провери измервателните уреди. Отливът бе вече отдалечил самолета на три метра от дока. След като огледа канала за други плавателни съдове или водосамолети, Стоукс подаде газ и отлепи бийвъра от повърхността, направи вираж над остров Кампбел и пое на запад. Докато набираха височина, Пит си спомни за справката, която му бе дал Хирам Йегър, преди да тръгне от Вашингтон.