Клайв Къслър - Ударна вълна

— Естествено — потвърди язвително Пит.

— С радост ще се подчиня, ако желаете да премислите и да ми наредите да ви върна обратно на летището в Шиъруотър.

— Все едно да искате от мен да променя целта на пътуването си и да ида да ловя риба в някой поток, пълен със сьомга. Някъде на море умират хора. Дошъл съм тук, за да разбера как и дали минните операции на „Дорсет Консолидейтид“ са по някакъв начин отговорни за това.

— Уведомен съм за корабите, поразени от непознатото акустично явление — каза Стоукс. — Изглежда, ние с вас сме по следите на един и същ източник, но по различни причини.

— Номерът е да спипаме Дорсет, преди да са загинали още невинни хора.

— Мога ли да ви попитам какъв е планът на номера ви?

— Няма нищо сложно — отвърна Пит. — Надявам се да проникна в мината, като наема Мейсън Броудмур за водач да ме заведе на острова, при условие че той се съгласи.

— Доколкото познавам Мейсън, той мигом ще се възползва от предложението. Преди година брат му ловеше риба близо до острова. От една от охранителните лодки на „Дорсет Консолидейтид“ му заповядаха да се маха. Тъй като семейството му лови риба в тези води от поколения насам, той отказа. Ония му хвърлиха един хубав бой и изгориха моторницата му. Когато отидохме да разследваме случая, мъжете от охраната на Дорсет твърдяха, че лодката на Броудмур била избухнала и те го спасили.

— Едно твърдение срещу твърденията на двайсет от тях.

— По-точно, осем, но картината ви е ясна.

— Значи сега е ваш ред — каза любезно Пит. — По какъв начин очаквате да ви помогна?

Стоукс посочи от прозореца горист остров, осакатен в средата с кална ивица.

— Това е остров Кунгхит. Те изсякоха част от гората, за да направят писта за превозване по въздуха на хора и продоволствия. Ще се престоря, че имам проблем с двигателя и ще кацнем там. Докато човъркам под обтекателя, вие забавлявайте въоръжените пазачи с разкази за смелите ви подвизи на водата.

Пит погледна подозрително Стоукс.

— Какво очаквате да постигнете, освен да настроите враждебно охраната на Дорсет?

— Имам си причини да искам да се приземя. Първа причина: да дам възможност на снимачните камери, поставени в поплавъците, да направят снимки в едър план по време на кацането и излитането.

— Не зная защо имам чувството, че те не обичат неканени гости. Какво ви кара да мислите, че няма да бъдем изправени пред нещо поверително и стрелба?

— Втора причина — продължи Стоукс, подминавайки възраженията на Пит. — Началниците ми само чакат такъв случай. Тогава те могат да извършат внезапно нападение и да приберат негодниците.

— Естествено.

— Трета причина. Ние имаме таен агент, който работи в мините. Надяваме се, че той ще може да ми предаде сведения, докато сме на земята.

— Значи сме пълни с подлички малки заговори, така ли? — попита Пит.

— Казано в по-сериозен дух, ако положението се влоши, ще разкрия пред охраната на Дорсет, че съм от въоръжената полиция още преди да ни предложат цигара и превръзка за очите. Те не са толкова глупави, че да допуснат нахлуването на малка армия от бранители на закона да плъзнат из обекта, за да търсят тялото на един от най-добрите сред тях.

— Значи сте уведомили вашата група и началниците ви, че ще се спуснем там?

Стоукс като че ли се обиди.

— Предвидено е всяко наше изчезване да изпълни вечерните вестници. Не се безпокойте, изпълнителните директори на Дорсетовите мини не обичат лошата реклама.

— Кога точно ще извършим чудото, замислено от моторизираната полиция?

Стоукс отново погледна надолу към острова.

— След пет минути започвам да снижавам.

Пит нямаше какво друго да прави, освен да се облегне и да се наслаждава на гледката. Долу се виждаше грамадният вулканичен конус с тръбоподобната шахта от синкава пръст в средата му, която съдържаше грубите диаманти. Над отвореното земно ядро бе опънато нещо като мост от стоманени носещи греди с безчет стоманени въжета, които изваждаха и изсипваха изкопаните отломки. Щом стигнеха повърхността, тогава кофите се плъзваха хоризонтално като кабини на лифт над открития рудник към постройките, където диамантите се отделяха от отпадъците, които пък се стоварваха върху огромен насип, опасващ изкопания материал. Насипът служеше също така и като изкуствена бариера, за да обезсърчи всекиго при опит да влезе или излезе от района — факт, който според Пит беше очевиден, тъй като липсваше всякакъв вход освен един — тунел, който свършваше до път, водещ към дока на малък залив. От картата си той бе узнал, че заливът се нарича Роуз Харбър. Както гледаше, забеляза, че един влекач, взел на буксир празен шлеп, се оттласна от дока и се отправи към континента.