Клайв Къслър - Ударна вълна

По всичко личеше, че група от преустроени сгради, разположени между насипа и рудника, служеше за канцеларии и за жилищни помещения за рудокопачите. Ограждението, което беше поне два километра в диаметър, вместваше също и тясна писта с хангар. От въздуха цялата тази минна дейност приличаше на гигантски белег върху пейзажа.

— Все едно че виждам огромна пъпка от шарка — отбеляза Пит.

Без да поглежда надолу, Стоукс рече:

— Тази пъпка от шарка, както се изразихте, е място, където се сбъдват мечтите.

Стоукс наклони притока на горивната смес и принуди огромния двигател „Прат & Уитни“ Р-985 Уосп, 450 конски сили, да се задави. По радиотелефона един глас вече отправи предупреждение да се отдалечат от частния обект, но той не му обърна внимание.

— Горивото ми блокира и се налага да използвам вашата писта за принудително кацане. Извинявайте, че ще ви създам неудобства, но няма как. — После Стоукс изключи радиото.

— Не мразите ли да се спускате, без да се представите? — попита Пит.

Стоукс се бе съсредоточил в приземяването на самолета, чийто двигател кашляше и едва въртеше, и не му отговори. Спусна двете малки колела отпред, в средата на двата големи понтона, и се изравни с пистата. Насрещен вятър поде летателната машина и Стоукс се опита да балансира, но малко повече от необходимото. Пит леко се напрегна, когато видя, че Стоукс едва не изгуби напълно контрол над управлението. Полицаят беше добре подготвен, но трудно можеше да мине за опитен пилот. Приземи се доста тежко и за малко да направи лупинг на земята.

Още преди да спре пред хангара в края на пистата, самолетът бе обкръжен от близо десетима мъже в сини полеви униформи, въоръжени с изработени по поръчка карабини „Бушмастър“ М-16. Висок, сух мъж, на възраст малко над трийсет години, се качи на един от поплавъците и отвори вратата. Влезе в самолета и тръгна към пилотската кабина. Пит забеляза, че ръката на охранителя бе подпряна върху пъхнат в кобур деветмилиметров автомат.

— Това е частна собственост и вие нарушавате неприкосновеността й — каза той с напълно приятелски тон.

— Съжалявам — отвърна Стоукс, — но филтърът за горивото се задръсти. За втори път този месец. Така е, като в днешно време ти пробутват пълен боклук вместо бензин.

— За колко време може да отстраните повредата и да продължите по пътя си?

— За двайсет минути, не повече.

— Тогава, моля ви, побързайте — каза мъжът от охраната. — И не се отдалечавайте от самолета.

— Мога ли да ползвам тоалетна? — попита любезно Пит.

Охранителят го огледа за момент, после кимна.

— В хангара има. Един от моите хора ще ви придружи.

— Не можете да си представите колко съм ви благодарен — рече Пит с израз, сякаш едва се сдържаше.

Той скочи от самолета и се упъти към хангара, следван по петите от един от пазачите. Щом се озова вътре в металната конструкция, Пит се обърна, като че ли изчакваше мъжът да му посочи вратата на тоалетната. Но това беше заблуда — той бе вече предположил коя е въпросната врата, но номерът му позволи за кратък миг да хвърли поглед на самолета, почиващ в хангара.

„Гълфстрийм“ V, последната разработка на търговските реактивни самолети, беше внушителна машина. За разлика от предишния „Лиърджет“ — тъй страстно купуван и експлоатиран от богатите и известните — в чиято вътрешност едва имаше място да се обърнеш, Г V беше построен и предоставяше на пътниците предостатъчно пространство встрани от лактите, а колкото до височината му, и най-високият мъж можеше спокойно да стои прав. Самолетът, способен да развива скорост до 924 километра в час на височина малко под 11 000 метра, с обсег от 6300 морски мили, бе снабден с чифт турбовентилаторни реактивни двигатели, произведени в „Бе Ем Ве“ и „Ролс Ройс“.

Дорсет не се скъпи за транспортните си средства, помисли си Пит. Един такъв самолет струва над 33 милиона долара.

Пред главния вход на хангара, зловещи и заплашителни, бяха паркирани два ниски, тумбести вертолета. Пит разпозна в тях „Макдонел Дъглас“ 530 МД — военни летателни машини за противовъздушна отбрана, предназначени за безшумно летене и с голям резерв за устойчивост по време на необичайни маневри. В отсека под фюзелажа имаха монтирано по едно 7.62-милиметрово оръдие. От вътрешността на пилотската кабина се подаваха внушителен брой уреди за следене на цели. Те бяха разузнавателни модели, специално пригодени за наземно откриване на контрабандисти на диаманти или други нежелани натрапници, навлезли в чужда територия.