Клайв Къслър - Ударна вълна

След като Пит излезе от тоалетната, охранителят му даде знак да влезе в една служебна стая. Мъжът, който седеше зад бюрото, беше дребен, слаб, облечен в изискан делови костюм. Изглеждаше учтив, но излъчваше студенина и коварство. Той извърна глава от компютърния екран и огледа Пит с хлътналите си сиви и непроницаеми очи. Пит го прецени като мазен и противен.

— Аз съм Джон Мърчант, шеф на охраната на тази мина — представи се той с подчертано австралийско произношение. — Мога ли да видя картата ви за самоличност, моля?

Пит безмълвно му подаде служебната си карта от НЮМА и зачака.

— Дърк Пит — прочете на глас името му Мърчант и го повтори: — Дърк Пит. Не сте ли вие човекът, който преди няколко години намери огромно скривалище със съкровища на инките в пустинята Сонора?

— Бях просто един от членовете на екипа.

— Защо дойдохте на Кунгхит?

— Най-добре е да попитате пилота. Той приземи самолета на скъпоценната ви минна собственост. Аз съм само пътник.

— Малкълм Стоукс е инспектор в Кралската канадска моторизирана полиция. Също така е и служител в Управлението за криминално разследване. — Мърчант посочи компютъра си. — Тук имам файл с всички данни за него. Така че под въпрос сте вие.

— Много сте изчерпателен — каза Пит. — Като се имат предвид тесните ви връзки с канадското правителство, вероятно вече знаете, че съм тук, за да проуча въздействието на химическото замърсяване върху местните кафяви водорасли и рибния свят. Искате ли да видите документите ми?

— Вече разполагам с копия от тях.

Пит се изкуши да повярва на Мърчант, но познаваше достатъчно добре Поузи, за да се усъмни в доверието му. Реши, че Мърчант лъже. Използваше стар гестаповски ход — да внуши на жертвата, че обвинителят знае всичко, което е нужно.

— Тогава защо си правите труда да ме разпитвате? — поинтересува се Пит.

— За да проверя дали имате навика да не предоставяте точни данни.

— Да не би да съм заподозрян в извършването на тайно престъпление? — попита Пит.

— Работата ми е да задържам контрабандисти на незаконно присвоени диаманти, преди да прехвърлят камъните в централните организации за събиране и пласиране на диаманти в Европа и Средния изток. Тъй като дойдохте тук непоканен, длъжен съм да взема предвид мотивите ви.

Пит наблюдаваше отражението на мъжа от охраната в прозорците на остъкления кабинет. Той стоеше малко зад Пит от дясната му страна и държеше автоматичното оръжие пред гърдите си.

— След като знаете кой съм и твърдя, че нося достоверни документи за целта на пребиваването ми на островите Куин Шарлот, не можете да сте сериозно убеден, че съм контрабандист на диаманти. — Пит се изправи на крака. — Беше ми приятно, че си поговорихме, но не виждам причина да се мотая още тук.

— Съжалявам, но ще трябва да ви задържа временно — заяви енергично и делово Мърчант.

— Нямате право.

— Понеже нарушихте границите на частна собственост под фалшив предлог, имам пълното право да извърша арест на цивилно лице.

Лоша работа, помисли си Пит. Ако Мърчант задълбаеше по-надълбоко и го свържеше със сестрите Дорсет и „Полар Куин“, тогава никакви лъжи, колкото и добре скалъпени да бяха, нямаше да могат да обяснят присъствието му тук.

— Ами Стоукс? Щом като знаете със сигурност, че е от полицията, защо не ме предадете на него?

— Предпочитам да ви предам на началниците му — поясни Мърчант едва ли не със задоволство, — само че след като проуча въпроса по-обстойно.

Пит вече беше сигурен, че няма да излезе от минната собственост жив.

— А Стоукс свободен ли е да си тръгне?

— Веднага щом привърши с ненужното отстраняване на повредата на самолета. С удоволствие наблюдавам непохватните му опити да разузнава.

— От само себе си се подразбира, че той ще докладва за пленяването ми.

— Предрешен въпрос — рече сухо Мърчант.

Извън хангара се чу пукот от запалване на самолетен двигател. Принуждаваха Стоукс да излети без пътника си. Ако смяташе да действа, Пит прецени, че му остават по-малко от трийсет секунди. Забеляза върху бюрото пепелник с няколко угарки и предположи, че Мърчант е пушач. Той вдигна ръце в знак, че се предава.

— Щом ще бъда задържан противно на волята ми, имате ли нещо против, ако си запаля цигара?

— Ни най-малко — отвърна Мърчант и побутна пепелника към него. — Дори ще ви направя компания.

Пит бе престанал да пуши от години, но сега направи бавно движение, уж че понечва да бръкне във външното горно джобче на ризата си. Той сви дясната си ръка в юмрук и притисна в него лявата си длан. После, със светкавично движение, изтласквайки едната си ръка с помощта на другата за допълнителна сила, той заби десния си лакът в корема на охранителя. Мъжът се преви на две и силно изохка.