Клайв Къслър - Ударна вълна

— На банда мафиоти ли?

— Той твърди, че всички носели оръжие.

— И как се казва собственикът й?

— Жена е, заможна австралийка. Семейството й направило цяло състояние от добив на диаманти. Името й е Будика Дорсет.

Докато Пит пътуваше със самолет до Отава, Канада, Джордино му се обади по телефона на борда и му разказа накратко за загадъчната яхта.

— И няма никакви съмнения? — попита Пит.

— В моите справки, не — отговори Джордино. — Напълно сигурно е, че яхтата, отпрашила покрай мястото на смъртта, принадлежи на семейство Дорсет.

— Играта загрубява.

— Сигурно ще ти е любопитно да научиш, че адмиралът е отправил молба към военновъздушните сили да проведат спътниково претърсване на централния и източния пояси на Тихия океан. Те открили и проследили яхтата. Тя направила кратък престой край Хаваите, после продължила към целта на твоето пътуване.

— Към остров Кунгхит? Значи ще мога с един куршум да убия два заека.

— Днес преливаш от трогателни клишета.

— Как изглежда яхтата?

— Не прилича на нито една яхта, която си виждал досега. Конструкцията й е точно от космическата ера.

— Тогава ще си отварям широко очите — обеща Пит.

— Знам, че говоря на вятъра — продължи безпардонно Джордино, — но те съветвам да не си търсиш белята.

— Ще ти телеграфирам, ако ми потрябват пари — каза през смях Пит и затвори телефона, изпълнен с признателност, че има такъв грижовен приятел като Албърт Касиус Джордино.

След като самолетът кацна, Пит взе кола под наем и пое по моста над река Ридо към Отава, канадския столичен град. Беше по-студено, отколкото в хладилник, а пейзажът изглеждаше грозен и гол, без листа по дърветата. Единственият цветен рай, който се подаваше изпод дебела снежна покривка, застлала земята, бяха пръснатите тук-там групи зелени борове. Той хвърли поглед през железния парапет. Реката под него, която се вливаше в река Отава, а оттам — във величествения залив Сейнт Лорънс, течеше под ледена кора. Невероятно красива страна е Канада, помисли си Пит, но лютите й зими би трябвало да бъдат пратени далеч на север, за да не се върнат никога.

Докато минаваше по моста над река Отава към малкото градче Хъл, той погледна картата на градчето и запомни улиците, водещи към група стъпаловидни сгради, в които се помещаваха няколко правителствени служби. Онази, която търсеше, беше на „Канадска околна среда“ — комитет към правителството, който съответстваше на американската агенция за защита на околната среда във Вашингтон.

На пропуска пазачът го упъти и го пусна да мине. Пит остави колата на паркинга за посетители и влезе в сградата. След бърз поглед към указателното табло за видовете служби той се качи в асансьора и пое нагоре към кабинетите на „Канадска околна среда“.

В приемната жена, наближаваща пенсионна възраст, вдигна поглед и се усмихна насила.

— Мога ли да ви помогна?

— Казвам се Пит. Имам среща с господин Едуард Поузи.

— Един момент. — Жената набра телефонен номер, съобщи за Пит и му кимна. — Моля, тръгнете по коридора до вратата в дъното.

Пит й благодари и последва указанията й. На вратата го посрещна миловидна червенокоса секретарка и го въведе в кабинета на Поузи.

Нисък мъж с очила и брада стана от стола, наведе се над бюрото си и стисна протегнатата ръка на Пит.

— Радвам се да те видя отново, Дърк. Колко време мина от последния път?

— Единайсет години, беше през пролетта на 1989 година.

— Да, проектът „Летящата бомба“. Срещнахме се на конференцията, на която изнесе доклад за твоето откриване на нефтено находище край Бафинова земя.

— Искам една услуга, Ед.

Поузи му посочи с брадичка стол.

— Сядай де, сядай. Какво точно мога да направя за теб?

— Искам твоето разрешение да разследвам минните дейности, които се извършват на остров Кунгхит.

— Да не би да говориш за операциите на „Дорсет Консолидейтид“?

— За същите — кимна Пит. — НЮМА има причина да смята, че технологията им на изкопните работи причинява разрушително действие върху морския свят чак до Антарктида.

Поузи го погледна замислен.

— Това свързано ли е с австралийския екскурзионен кораб и мъртвите му пътници?

— Засега всяка връзка е чисто съвпадение на обстоятелствата.

— Но имате някакви подозрения, нали? — попита Поузи.

— Да, имаме.

— Трябва да се обърнеш към „Канадски природни богатства“.

— Не мисля така. Ако правителството ви експлоатира каквито и да са рудници, то ще е необходим закон, одобрен от Парламента, разрешаващ разследване върху територия, която е законно дадена под наем на рудодобивна компания. Но дори и тогава Артър Дорсет няма да допусне подобно нещо, тъй като притежава огромна власт.