Клайв Къслър - Ударна вълна

Той напъха мръсните си дрехи в пералната машина и си взе набързо душ. После напълни една пътна чанта с лични вещи за едно денонощие и потегли за международното летище „Дълес“, откъдето взе ранен вечерен самолет за Маями. След като пристигна, нае кола, подкара към района на пристанището на града и се установи в най-близкия наоколо мотел. Прерови телефонния указател, за да открие всички морски архитекти и записа имената, адресите и телефоните на онези, които се бяха специализирали в проектирането на частни моторни яхти. И започна да ги търси по телефона.

Първите четирима, които вече си бяха тръгнали за вкъщи, отговориха чрез автоматични телефонни секретари, но петият лично вдигна слушалката. Джордино не се изненада. Очакваше, че поне един ще остане съвестно да работи до късно, за да състави чертежите на конструкцията на плаващ дом на някой богаташ.

— Господин Уес Уилбанкс? — попита Джордино.

— Да, Уес е на телефона. С какво мога да съм ви полезен в този късен час? — В гласа се долавяше меко южняшко произношение.

— Казвам се Албърт Джордино. Работя в Националната агенция за подводни и морски проучвания. Нужна ми е вашата помощ в разпознаването на производителя на една яхта.

— В Маями ли е на док?

— Не, господине. Някъде по света е.

— Звучи много тайнствено.

— Повече, отколкото предполагате.

— Ще бъда в кантората утре около десет часа.

— Въпросът е доста спешен — настоя Джордино със сдържана тежест.

— Добре. До един час ще съм приключил. Защо не отскочите дотук след това? Имате ли адреса?

— Да, но Маями не ми е познат.

Уилбанкс му обясни как да стигне. Кантората на архитекта се намираше само през няколко пресечки от мотела, затова Джордино вечеря набързо в едно малко кубинско кафене и тръгна пеша, следвайки указанията, получени по телефона.

Мъжът, който отвори вратата, беше в началото на трийсетте си години, доста висок и облечен в къси панталони и риза на цветя. Джордино едва стигаше до раменете му, та трябваше да вдигне глава, за да го погледне. Приятното лице беше оградено от гъста, модно зализана назад коса, прошарена край слепоочията. Той определено има вида на човек, който принадлежи на яхтсредите, рече си наум Джордино.

— Господин Джордино? Аз съм Уес Уилбанкс. Много ми е приятно да се запозная с вас.

— Благодаря, че ми отделихте време.

— Заповядайте. Ще пийнете ли кафе? От тази сутрин е, но цикорията поддържа аромата му.

— С удоволствие.

Уилбанкс го въведе в кабинет с дървен под и лавици, заемащи цялата една стена, натъпкани с книги за проектиране на яхти и малки кораби. Другата стена бе изпълнена с модели на половин корпуси, за които Джордино предположи, че са построени по проекти на Уилбанкс. В средата на стаята имаше голяма стара чертожна маса. Пред панорамен прозорец с изглед към пристанището бе поставено бюро с компютър върху него.

Джордино пое чашата с кафе и сложи върху чертожната маса скиците, направени от втория офицер на контейнеровоза „Рио Гранде“.

— Знам, че това не е достатъчно, но се надявам да ме насочите към производителя.

Уилбанкс разгледа рисунките, накланяйки глава ту на една, ту на друга страна. След една продължителна минута потърка брадичка и погледна над листа.

— На пръв поглед прилича на основен проект, взет от който и да е строител на яхти. Но съм сигурен, че който е наблюдавал яхтата и я е скицирал, се е заблудил от ъгъла, от който я е гледал. Убеден съм, че в действителност тя има два корпуса, а не един, носещи футуристичен кожух и това й придава вид на плавателен съд от космическата ера. Винаги съм искал да създам подобно нещо, но все още не съм попадал на клиент, който да се отклонява прекалено много от общоприетите модели.

— Имам чувството, че говорите за машина за летене до луната.

— Не сте далеч от истината. — Уилбанкс седна пред компютъра и го включи. — Ще ви покажа с компютърна графика какво имам предвид. — Той бръкна в едно чекмедже, извади дискета и я пъхна в машината. — Това е една идея, която разработих просто за свое удоволствие и от чувството за неудовлетвореност при мисълта, че никога няма да ми бъде заплатено, за да я осъществя.

Изображението на гладка спортна яхта без никакви заострени форми и краища изпълни екрана. Нямаше го традиционният ъгловат нос. Целият корпус и кожухът, покриващ кабината на екипажа, бяха гладки и заоблени. Нямаше нищо консервативно по плавателния съд. Той приличаше на нещо от бъдещите петдесет години. Джордино се прехласна. Като използваше компютърните графики, Уилбанкс го разведе из вътрешността на яхтата, наблягайки на смелия и необичаен замисъл на моделите на уредите и обзавеждането. Това наистина беше въображение и нововъведение, пуснати в действие.