— Я да видя дали ще позная: Дорсетови са открили една от тези пълни с диаманти тръби на техния остров.
— Все бързаш да ме превариш — измърмори раздразнен Пърлмутър.
— Извинявай — рече умиротворително Пит.
— Корабокруширалите затворници неволно открили не една, а две феноменално богати на диамантови залежи тръби във вулканични могили, намиращи се в двата противоположни краища на остров Гладиатор. Те възприели намерените от тях камъни, в които нямало скални примеси поради излагането им на дъжд и вятър в течение на векове, просто като „красиви камъчета“, както ги нарекла Бетси Флечър в писмо до Скагс. В действителност необработените и нешлифовани диаманти изглеждат като прозрачни камъни без гланц и почти без никакъв блясък. Често на пипане и външен вид наподобяват калъп сапун с причудлива форма. Едва през 1866 година, след американската гражданска война, един плавателен съд на военновъздушните сили на Съединените щати, който извършвал проучвателно плаване, за да открие възможни места за дълбоки подводни пристанища в южната част на Тихия океан, спрял край острова, за да се запаси с прясна вода. На борда му имало геолог. Той случайно видял, че децата на Дорсетови си играели на брега с някакви камъчета и проявил любопитство. Разгледал едно от камъчетата и с удивление разпознал в него диамант от най-малко двайсет карата. Когато попитал Джес Дорсет откъде е камъчето, потайният печен разбойник му казал, че го донесъл от Англия.
— И тази своевременна малка случка слага началото на „Дорсет Консолидейтид Майнинг“.
— Не веднага — уточни Пърлмутър. — Джес Бетси изпратила двете си момчета — Джес младши и Чарлс, кръстен безспорно на Скагс — и дъщерята на другите двама каторжници, Мери Уинкълман, да учат в Англия. Тя писала писмо на Скагс с молба да им помогне, придружено от кесийка с необработени диаманти за разноските му покрай уреждането на обучението им. Капитанът дал кесийката на своя приятел и бивш работодател Абнър Карлайл, за да действа от негово име, тъй като той бил на смъртно легло. Карлайл занесъл диамантите за обработка и шлифоване, а след това ги продал на лондонската стокова борса за близо един милион лири стерлинги или около седем милиона долара по тогавашния курс.
— В ония дни това е била доста тлъстичка сума — рече замислен Пит. — Децата сигурно са си отживели.
Пърлмутър поклати глава.
— Този път не позна. Момчетата живели много пестеливо в Кеймбридж, а Мери посещавала престижно девическо училище извън Лондон. Тя и Чарлс се оженили веднага след като той завършил обучението си и двамата се върнали на острова, където поели управлението на минните операции в спящите вулкани. Джес младши останал в Англия и основал бижутерската къща „Дорсет“, в съдружие с един еврейски търговец на диаманти от Абърдийн на име Ливай Страусър. Бизнесът в Лондон, насочен към обработка и продажба на диаманти, бил съсредоточен в луксозни представителни магазини за продажба на дребно, в елегантни кабинети на по-горните етажи за по-значителни продажби на едро и в просторна работилница на приземния етаж, където се обработвали и шлифовали доставяните от остров Гладиатор камъни. Династията преуспявала до голяма степен и благодарение на факта, че диамантите от вулканичните тръби на острова били с рядко срещан виолетово-розов цвят и от най-високо качество.
— Не са ли се изчерпали мините в даден момент?
— И до днес не са. Дорсетови са много хитри и съумяват да задържат голяма част от продукцията си със съдействието на картела, за да вдигат цената.
— Какво става с потомците? — попита Пит.
— Чарлс и Мери имали един син — Ансън. Джес младши останал неженен.
— Значи Ансън е дядо на Артър, така ли? — предположи Пит.
— Да. И повече от четирийсет години той ръководи дружеството. Счита се за най-скромният и честен от цялата дружинка. На Ансън му било достатъчно да ръководи и поддържа доходоносна малка империя. Не бил обсебен от алчност като потомците му и давал големи суми за благотворителна дейност. Значителна част от библиотеките и болниците в цяла Австралия и в Нова Зеландия били основани от него. Когато през 1910 година се споминал, оставил дружеството на сина си Хенри и дъщеря си Милдред. Дъщеря му починала млада при нещастен случай. Паднала от борда по време на разходка със семейната яхта и била изядена от акули. Понесли се слухове, че Хенри я убил, но разследване на случая нямало. За това допринесли парите на Хенри. Под ръководството на Хенри семейството създало царство на алчността, жестокостта и ненаситната власт, което просъществувало и до днес.
Читать дальше