Клайв Къслър - Ударна вълна

Пит съзерцаваше мехурчетата в чашата си.

— Явно, в ония дни не си е струвало да вършиш такива престъпления — заключи той.

— Повечето американци изобщо не знаят, че нашите затворнически колонии са били също така и трамплин за престъпниците от Англия допреди американската революция. Много семейства ще се изненадат, ако научат, че предците им са слезли по бреговете ни като осъдени престъпници.

— Оцелелите от кораба били ли са спасени от сала? — попита Пит.

— Не — поклати глава Пърлмутър. — Следващите петнайсет дни се превърнали за тях в сага на ужаса и смъртта. Бури, жажда и глад, както и зверско клане между моряците, неколцина от войниците и затворниците, погубили почти всички, които били на сала. Когато най-накрая той бил отнесен към стръмните скали на необозначен на картата остров и се разбил на парчета, според преданието един морски змей спасил плуващите към брега от дебнещата ги огромна бяла акула.

— Това обяснява търговския знак на Дорсет. Явно, че е в резултат на халюцинациите на полумъртви хора.

— Не ме изненадва. Само осем от първоначалните 231 нещастника, напуснали кораба, са се добрали до брега — шестима мъже и две жени, които били по-скоро мъртви, отколкото живи.

Пит погледна Пърлмутър.

— 223 жертви. Внушителна цифра.

— От тия осем — продължи Пърлмутър — един моряк и един осъден по-късно също загинали, след като се сбили за жените.

— Като при бунта на „Баунти“.

— Не съвсем. Две години по-късно капитан Скагс и единственият оцелял моряк, който, за негова радост, бил дърводелецът на „Гладиатор“, построили кораб от останките на малък френски военен кораб, който се разбил в скалите по време на буря и целият му екипаж загинал. Двамата поели за Австралия по Тасманово море, оставяйки на острова затворниците.

— Скагс е изоставил Дорсет и Флечър?

— Имал е напълно основателна причина. Очарованието да се живее на красив остров било за предпочитане пред ада на затворническите лагери в Ботани Бей. И понеже Скагс дължал живота си на Дорсет, той доложил на управата на каторжническата колония, че всички затворници загинали на сала, и така оцелелите били оставени на мира.

— Значи те се отдали на нов живот и почнали да се множат.

— Точно така — потвърди Пърлмутър. — Преди да тръгне, Скагс венчал Джес и Бетси, на които след време им се родили две момченца, а другата двойка затворници се сдобила с дъщеря. После всички се обединили в малка семейна общност и се заели да продават хранителни припаси на риболовните кораби, които започнали да използват остров Гладиатор, както го нарекли по-късно, като редовно пристанище за престой по време на далечните им плавания.

— Какво станало със Скагс? — полюбопитства Пит.

— Той се върнал към морето като капитан на нов клипер, собственост на корабоплавателното дружество „Карлайл & Дънхил“. След като извършил няколко плавания по Тихия океан, той се пенсионирал и накрая, след двайсет години — през 1876 година, починал.

— Къде в тази картина се появяват диамантите?

— Имай търпение — каза Пърлмутър с наставнически тон. — Необходимо е малко минало, за да се вникне в същността на разказа. Да уточним преди всичко, че диамантите, макар да подбуждат към престъпления, корупция и романтика повече отколкото който и да е друг минерал в света, представляват чисто и просто кристализирал въглерод. От химическа гледна точка те са сестри на графита и въглищата. Смята се, че диамантите се образуват в продължение на три милиарда години и се намират на дълбочина някъде между 120 и 200 километра под горната земна мантия. Под влиянието на невероятна горещина и налягане чистият въглерод, заедно с газове и втечнени скали, си пробива път към повърхността през вулканични шахти, наричани по-често тръби. Когато тази смесица изригне нагоре, въглеродът се охлажда и кристализира в изключително твърди и прозрачни камъни. Диамантите са едни от малкото минерали, които достигат до земната повърхност от голяма дълбочина.

Пит се загледа в пода и се опита да си представи природния процес на образуването на диаманти.

— Предполагам, че едно напречно сечение на почвата ще покаже следи от диаманти, които се издигат спираловидно към повърхността през някоя тръбовидна шахта, чийто край малко под повърхността се разширява във вид на фуния.

— Или на морков — вметна Пърлмутър. — За разлика от чистата лава, която образува високи островърхи вулкани, когато достигне до земната повърхност, смесиците от диаманти и течна скала, познати като кимберлитови тръби, наречени на името на южноафриканския град Кимберли, се охлаждат много бързо и се втвърдяват във вид на огромни могили. Някои от тях се натрошават от естествена ерозия и пръсват диамантите в така наречените наносни залежи. А някои ерозирали вулканични тръби образуват дори и езера. Най-голямата маса от кристализирали камъни обаче остава в подземните тръби или улеи.