Клайв Къслър - Ударна вълна

— От това, което знам за Артър Дорсет — заговори Сандекър, — той е толкова саможив, че отне наградата за отшелничество от Хауърд Хюс. Подобно на диамантодобивните операции на „Де Биърс“, собствеността на Дорсет се охранява строго срещу кражба и тайно изнасяне. Той никога не се появява на публични места и изобщо не дава интервюта за медиите. Говорим за много затворен човек. Дълбоко се съмнявам, че спасяването на дъщерите му ще го трогне. Той е извънредно безчувствен човек.

Йегър посочи сините сфери на холографската карта.

— Но там умират хора! Той не може да не се вслуша, ако по някакъв начин е отговорен с операциите си.

— Артър Дорсет е чужд гражданин, с огромна власт — рече бавно Сандекър. — Трябва да го считаме за невинен за всякакви нарушения, докато нямаме доказателства. Доколкото знаем засега, бедствието е природно. Колкото до нас, длъжни сме да действаме по официален път. Това е моята теория. Аз ще направя първата крачка с Държавния департамент и с австралийския посланик. Те могат да проведат разговор с Артър Дорсет и да го помолят за съдействие при едно разследване.

— Това може да отнеме седмици — възрази Йегър.

— Защо да не спестим време — предложи Джордино, — като си пробием път през бюрокрацията и проверим дали миннодобивната технология е причина по някакъв начин за масови убийства?

— Можеш да почукаш на вратата на най-близката негова диамантена мина и да помолиш да наблюдаваш изкопните операции — посъветва го Пит с нотка на сарказъм в гласа.

— Ако Дорсет е параноик, както го описахте — обърна се Джордино към Сандекър, — той не е от хората, с които можем да си играем.

— Ал е прав — подкрепи го Йегър. — Ако искаме да спрем убийствата, и то час по-скоро, ние не можем да чакаме размени на дипломатически любезности. Ще трябва да действаме тайно.

— Не е толкова просто да си навираш носа в диамантени мини — рече Пит. — Всеизвестно е, че те са добре охранявани срещу бракониери и всякакви нашественици, тръгнали за лесна печалба чрез търсене на скъпоценни камъни. Охраната на диамантодобивните мини е прословуто строга. Проникването във високотехнологичните електронни системи изисква добре обучени професионалисти.

— Защо да не е отряд от специалните сили? — подхвърли Йегър.

Сандекър поклати глава.

— Това не може да стане без разрешението на президента.

— Ами защо не го уведомим? — попита Джордино.

— Рано е още да ходим при него — отвърна адмиралът. — Поне докато не представим солидно доказателство за действителна заплаха за националната сигурност.

Както съзерцаваше картата, Пит заговори бавно:

— Струва ми се, че остров Кунгхит е най-удобният от четирите. Тъй като е в Британска Колумбия и на практика е на прага ни, не виждам причина защо да не си направим едно собствено малко проучване?

Сандекър го погледна навъсено.

— Надявам се, не си въобразяваш, че северните ни съседи ще си затворят очите пред подобно нашествие.

— Защо не? Като вземат предвид, че НЮМА е открила много доходоносно нефтено находище край Бафинова земя, което да експлоатират в продължение на седем години, предполагам, че няма да имат нищо против, ако се поразходим с кану край Кунгхит и снимаме пейзажа.

— Това ли си намислил?

Пит погледна адмирала като дете, очакващо да получи безплатен билет за цирк.

— Може и малко да попресилих нещата, но да, това е начинът, който виждам.

Сандекър замислен изпусна кълбо дим от пурата си.

— Добре — въздъхна той накрая. — Наруши границата. Но запомни — ако бъдеш заловен от охраната на Дорсет, не си прави труда да се обаждаш вкъщи. Защото никой няма да вдигне телефона.

Един ролс-ройс седан намали ход и безшумно спря пред стар самолетен хангар, който се издигаше насред обрасло в бурени поле в най-отдалечения периметър на вашингтонското международно летище. Подобно на елегантна знатна дама, обикаляща бедняшките квартали, внушителната старомодна кола изглеждаше не на място на пустеещия в нощта кален път. Единственото осветление идваше от мъждивата жълта светлина на улична лампа. Тя бе толкова слаба, че не успяваше да се отрази в боята на колата — сребристозелен металик.

Ролсът беше модел, известен като „Силвър Дон“. Шасито бе излязло от фабриката през 1955 година и бе оборудвано с купе по поръчка, изработено от „Хупърс & Кампъни“. Предните калници изтъняваха изящно към задната част на каросерията, която отстрани и над колелата ставаше напълно гладка. Двигателят беше с шест цилиндъра, разположени в ред, с висящи клапани и движеше колата по пътищата почти безшумно — като тиктакането на електрически часовник. Скоростта при ролс-ройса изобщо не беше фактор. На запитвания за конските сили от завода отговаряха просто, че са достатъчни.