Йегър го загледа така, сякаш Пит му бе забил юмрук в гърдите.
— Статистическите ни анализи вземат под внимание приемането на акустичната мрежа и алтернативните пътища на лъчите с оглед измененията на океана.
— Примирявам се — рече Пит и направи извинителен поклон, после попита: — Островите обитаеми ли са?
Йегър му подаде малка папка.
— Събрахме обичайната енциклопедия от данни за островите — природни условия, фауна, население. Остров Гладиатор е частна собственост. Останалите три са дадени под наем на чужди държави за минерални проучвания. Те трябва да се считат за забранени зони.
— Как може звук да се разпространява на такива огромни разстояния под водата? — попита Джордино.
— Високочестотният звук се абсорбира бързо от солта в морската вода, докато нискочестотните акустични вълни не се влияят от молекулярната структура на солта и има сигнали, проследявани в обсег до хиляди километри. Следващата част от сценария е доста мъглява. По някакъв начин, който тепърва ще трябва да разберем, нискочестотните лъчи с голяма сила, излъчвани от различните източници, излизат на повърхността и се съсредоточават в така наречената „зона на конвергенция“. Тези феномени учените наричат „каустичност“.
— Като на содата каустик? — попита Джордино.
— Не, нещо като плик, който се образува, когато звуковите лъчи се срещнат и съберат в една точка.
Сандекър вдигна чифт очила към светлината, за да провери дали са зацапани.
— Какво ще стане, ако всички ние седим на палубата на кораб, намиращ се в средата на зоната на конвергенция?
— Ако бъдем засегнати само от един звуков източник — поясни Йегър, — ще чуем тихо бръмчене и може би няма да почувстваме нищо, освен леко главоболие. Но ако четири вълни се съберат в един и същи район по едно и също време, конструкцията на кораба ще увеличи силата им и ще отекне или завибрира и звуковата енергия ще причини увреждане на вътрешните органи, достатъчно да убие всички нас в порядъка на минути.
— Съдейки по пръснатите на различни места обекти, засегнати от бедствието — рече мрачно Джордино, — това нещо може да се движи с бясна скорост и да поразява всяко кътче в морето.
— Или по крайбрежието — добави Пит.
— В процеса на работата ние предвиждаме къде биха се събрали лъчевите потоци — каза Йегър, — но е трудно да излезем с установена формула. За момента най-доброто, което можем да направим, е да нанесем на карта приливите и отливите, водните течения, морските дълбочини и температурата на водата. Всички те променят значително пътя на звуковите лъчи.
— Тъй като имаме слаба представа с какво сме се заели — подхвърли Сандекър, — можем да разработим план как да дръпнем щепсела.
— Въпросът е — обади се Пит, — какво общо имат островите, освен че са наети от компании за минерални проучвания?
Джордино се загледа в пурата си и подхвърли:
— Може би нелегални опити с ядрени или обикновени оръжия.
— Нито едното, нито другото — отвърна Йегър.
— Тогава какво?
— Диаманти.
Сандекър погледна подозрително Йегър.
— Диаманти ли каза?
— Да, сър. — Йегър погледна в папката си. — Операциите и на четирите острова са или под владението, или под ръководството на „Дорсет Консолидейтид Майнинг Лимитид“ от Сидни, Австралия. Второто най-голямо дружество в света за добив на диаманти след „Де Биърс“.
Пит се почувства така, сякаш някой изневиделица се приближи до него и го ръгна в стомаха.
— Артър Дорсет — заговори той тихо, — директорът на „Консолидейтид Майнинг“, се оказа, че е бащата на двете жени, които Ал и аз спасихме на Антарктида.
— Ами да! — възкликна Гън, просветвайки му. — Дирдри Дорсет! — После погледът му доби озадачен израз. — Добре де, но другата се казва Мейв Флечър.
— Тя е сестра на Дирдри, която е взела фамилното име на прабаба си — поясни Пит.
Единствен Джордино извлече хумор от ситуацията.
— Те положиха страхотни усилия, за да се запознаят с нас.
Сандекър го стрелна с унищожителен поглед и се обърна към Пит:
— Това ми намирисва на нещо повече от чисто съвпадение.
Джордино стана отново сериозен.
— Не мога да се начудя, какво ли ще каже един от най-богатите търговци на диаманти в света, когато научи, че изкопните му работи за една бройка са щели да убият двете му скъпи дъщери.
— Всяко зло за добро — рече Гън. — Ако миннодобивните операции на Дорсет по някакъв начин са свързани с акустичното смъртоносно явление, Дърк и Ал имат пълното право да потропат на вратата му и да го поразпитат. Мъжът има основателна причина да влезе в ролята на признателен баща.
Читать дальше