Клайв Къслър - Ударна вълна

Джордино бавно извади пура, точно копие на тази на Сандекър, и пак бавно я завъртя между палеца и пръстите си, докато затопляше единия й край с клечка кибрит.

— Ще тръгна по следата, след като си взема душ и се преоблека.

Начинът, по който Джордино дебнеше случай, за да задигне някоя пура от личния запас на адмирала, беше загадка, която удивляваше Сандекър. Играта на котка и мишка продължаваше с години и Сандекър така и не успяваше да разгадае тайната, а беше твърде горд, за да поиска отговор от Джордино. Особено го влудяваше фактът, че изобретателността на Джордино неизменно стигаше дотам, че никога не можеше да се установи броя на липсващите пури.

Пит драскаше нещо в един бележник и заговори на Йегър, без да вдига поглед.

— Предполагам, ще можеш да ми кажеш, Хирам. Идеята ми за смъртоносни звукови вълни допринесе ли с нещо?

— Да, и то много, както се оказа — отговори Йегър. — Специалистите по акустика все още разработват подробна теория, но, изглежда, ние сме насочили вниманието си към „убиец“, който се движи през вода и съдържа няколко елемента. Има множество аспекти, които трябва да се изследват. Първият е източник за генериране на голяма енергия. Вторият — разпространението, или как пътува енергията от източника през моретата. Трето, каква е целта или структурата, която приема акустичната енергия. И четвърто, физиологическият ефект върху човешката и животинската тъкан.

— Можеш ли да ми посочиш случай на звукови вълни с голяма сила, които да са смъртоносни? — попита Пит.

Йегър сви рамене.

— Засега не сме стъпили на твърда почва, но това е най-доброто, с което разполагаме в момента. Единственият жокер в колодата е, че звуковите вълни, достатъчно силни да убиват, не могат да дойдат от обикновен звуков източник. Дори и много силен източник не е в състояние да убива от разстояние, колкото и да е голямо то, освен ако звукът не е фокусиран по някакъв начин.

— Трудно ми е да повярвам, че една комбинация от звук с голяма сила и енергия с прекомерен резонанс, след като е изминала огромно разстояние през вода, може да излезе на повърхността и да унищожи всяко живо същество в радиус от трийсет и повече километра.

— Имате ли представа откъде произлизат тези звукови вълни? — попита Сандекър.

— Да, всъщност имаме.

— Може ли един звуков източник наистина да причини толкова потресаващо много жертви? — попита Гън.

— Не, и тъкмо това е уловката — отвърна Йегър. — За да се стигне до масово убийство над и под морската повърхност с величината, която изпробвахме, ние трябва да търсим няколко различни източници в противоположните части на океана. — Той замълча и разрови купчината документация, докато намери онова, което търсеше. После взе дистанционното управление и натисна поредица от кодове. В противоположните ъгли на холографската карта светнаха четири зелени светлинки. — Използвайки глобалната мониторна система от подводни микрофони, разположени в океана от нашите военновъздушни сили, за да проследяват съветския подводен флот по време на студената война, ние успяхме да открием източника на разрушителните звукови вълни в четири различни точки в Тихия океан. — Йегър спря да говори, за да раздаде на присъстващите копия от разпечатката на морската карта. — Източник номер едно — най-силният засега, се оказа, че излъчва звукови вълни от остров Гладиатор, от върха на верига от вулканични планини, намиращи се дълбоко в океана, който се показва над повърхността в средата на разстоянието между остров Тасмания и Южния остров на Нова Зеландия. Номер две е почти по права линия в посока на Командорските острови, край полуостров Камчатка в Берингово море.

— Това е доста на север — отбеляза Сандекър.

— Не мога да си представя какво добиват там руснаците — вметна Гън.

— После се отправяме на изток през морето към остров Кунгхит, край Британска Колумбия, Канада, за номер три — продължи Йегър. — Последният източник според проследяването му чрез диаграма на данни от подводните микрофони, е на Исла де Паскуа, или Великденския остров, както е по-известното му наименование.

— Образува се форма на трапец — вметна Гън.

Джордино се изправи на мястото си.

— На какво?

— На трапец, четириъгълник, на който две от страните му не са успоредни.

Пит стана от масата и закрачи към триизмерната карта на океана, докато едва ли не влезе в нея.

— Малко е необичайно, че всички акустични източници идват все от острови. — Той се обърна към Йегър. — Сигурен ли си в данните си? Да няма някаква грешка? Дали електронните ти уреди са обработили правилно информацията от проследяването, подадена от подводните микрофони?