Клайв Къслър - Ударна вълна

Пит кимна.

— Тази вечер ще си хапнеш основната храна на немския ратай. Яхния от осолено говеждо със солена херинга и задушено кисело зеле с пикантни подправки, предшествани от супа от леща с наденички от свински черен дроб.

— В такъв случай трябваше да донеса мюнхенска бира вместо шампанско.

— Бъди авантюрист — рече Пит. — Непременно ли трябва да спазваме правилата?

— Много си прав — съгласи се Пърлмутър. — Звучи прекрасно. Сигурно ще направиш от някоя жена щастлива съпруга с твоето майсторско готвене.

— Опасявам се, че любовта ми към готвенето няма да заличи недостатъците ми.

— Като стана дума за хубави жени, какви новини имаш от уважаемата Смит от Конгреса?

— Лорън се върна в Колорадо и започна кампания, за да запази мястото си в Конгреса — поясни Пит. — Не съм я виждал близо два месеца.

— Хайде стига празни приказки — изгуби търпение Пърлмутър. — Давай да отваряме шампанското и да се залавяме за работа.

Пит донесе кофа с лед и те започнаха с „Дом Периньон“ преди основното ястие и завършиха вечерята със сухото „Грюе“ по време на десерта. Пърлмутър остана възхитен от искрящото вино от Ню Мексико.

— Доста е добро — плахо изрази мнението си той, — сухо и тръпчиво. Откъде мога да си купя една каса?

— Ако беше само „доста добро“, едва ли би поискал да се снабдиш с цяла каса — отвърна захилен Пит. — Ама че си шарлатанин!

Пърлмутър сви рамене.

— Знам, че не мога да те баламосам.

Веднага щом Пит разтреби масата, Пърлмутър се премести във всекидневната, извади от чантата си дебел куп книжа и ги сложи на ниската масичка. Пит го завари да преглежда страниците и да проверява бележките си по тях.

Той се настани на един кожен диван под разположени на зигзаг полици, изпълнени с малък флот от модели — точни копия на круширали кораби, които бе откривал през годините.

— И така, какво изрови за прославената фамилия Дорсет?

— Ще повярваш ли, че това — Пърлмутър вдигна дебелия том от над хиляда страници — представлява лека драскотина върху повърхността. От всичко, което издирих, историята на Дорсетови може да се сравни с династия от епически роман.

— Какво ще ми кажеш за настоящата глава на семейството — Артър Дорсет?

— Изключително саможив човек. Рядко се появява в обществото. Твърдоглав, с предразсъдъци и крайно безскрупулен. Никой от хората, без изключение, които дори за малко са имали контакт с него, не го обича.

— Но е червив с пари — вметна Пит.

— Червив е наистина — потвърди Пърлмутър и направи физиономия, сякаш току-що бе сдъвкал паяк. — Дружеството „Дорсет Консолидейтид Майнинг“ и бижутерската къща „Дорсет“ с верига от магазини за продажба на дребно са изцяло притежание на семейството. Няма съсобственици, нито акционери или съдружници. Семейството владее и дъщерна фирма, наречена „Тихоокеански Гладиатор“, чиято дейност е съсредоточена в добив на цветни скъпоценни камъни.

— А как е започнал?

— За това трябва да се върнем 144 години назад. — Пърлмутър подаде чашата си на Пит, за да му я напълни отново. — Ще започнем с една епична битка в морето, описана от капитан на клипер и публикувана от дъщеря му след неговата смърт. По време на плаване през януари на 1856 година корабът му, който превозвал каторжници, между които имало и жени, за австралийската каторжническа колония в Ботани Бей — залив на юг от сегашния град Сидни, бил застигнат от яростен тайфун, докато се движел на север по Тасманово море. Корабът се наричал „Гладиатор“ и се управлявал от един от най-прочутите капитани на клипери за онова време — Чарлс Бъли Скагс.

— Ерата на железните мъже и дървените кораби — смънка Пит.

— Точно така — съгласи се Пърлмутър. — Във всеки случай Скагс и екипажът му трябва да са се борили със зъби и нокти, за да спасят кораба от една от най-жестоките бури на века. Но след като ветровете утихнали и морето се успокоило, „Гладиатор“ вече представлявал същинска руина. Мачтите били пометени зад борда, надстройката му — разрушена, а корпусът му се пълнел с вода. Няколко от лодките му били изхвърлени в морето, останалите — разбити. Капитан Скагс разбрал, че на кораба му остават само няколко часа живот, затова издал заповед на екипажа и на всеки затворник с дърводелски способности да разглобят каквото е останало от кораба и да построят сал.

— Вероятно не е имал друг избор — отбеляза Пит.

— Двама от затворниците се явяват прародители на Артър Дорсет — продължи Пърлмутър. — Неговият прапрадядо се казва Джес Дорсет, осъден за разбойничество, а прапрабаба му, Бетси Флечър, имала двайсетгодишна присъда, задето откраднала едно одеяло.