Клайв Къслър - Ударна вълна

— Нима добивате зрителна представа от няколко груби скици?! — попита с благоговение Джордино.

— Почакайте и ще видите — рече Уилбанкс. Той прекара скиците през електронен скенер, който предаде изображенията на компютърния монитор. После покри изображенията със своите чертежи и ги сравни. С изключение на незначителни разлики в композицията и размерите те почти съвпаднаха.

— И всичко това пред очите на зрителя — смотолеви Джордино.

— Изпълнен съм с безумна завист, че някой от моите колеги го е постигнал пръв — призна Уилбанкс. — Бих продал децата си, за да подпиша договор за осъществяването на тази моя рожба.

— Можете ли да ми кажете горе-долу големината и източника на мощността й?

— На моята или на вашата?

— На скицираната яхта — отвърна Джордино.

— Според мен цялата дължина е някъде около трийсет метра. Най-широката й част е малко под десет метра. Колкото до силовата й уредба, лично аз бих препоръчал два турбодизела „Блицен Сийсторм“. Най-вероятно БАД 98, които заедно могат да произведат повече от две хиляди и петстотин конски сили. Приблизително изчислената крайцерска скорост с тези двигатели може лесно да движи яхта с такава големина по спокойни води със седемдесет морски възела, дори повече, много повече, в зависимост от коефициента на полезното действие на двата корпуса.

— Кой разполага със съоръжения за построяването на такава яхта?

Уилбанкс се облегна назад и се замисли за миг.

— Яхта с такава големина и форма изисква доста основно формоване на стъклено влакно. „Гластек Боут“ в Сан Диего могат да вършат тази работа, както и „Хайнклеман Спешълти Боут Билдърс“ в Кил, Германия.

— А японците?

— Те не са играчи в яхтиндустрията. В Хонг Конг има доста яхтостроителници, но ги изработват от дърво. Повечето строители на яхти със стъклено влакно се придържат до изпробвани и доказани принципи.

— В такъв случай вашата преценка е или „Гластек“, или „Хайнклеман“ — рече Джордино.

— Това са двете строителни фирми, към които бих се обърнал за осъществяването на мой проект — увери го Уилбанкс.

— Какво ще кажете за архитекта?

— Мога да ви изброя най-малко двайсет над мен, които практикуват в основното проектиране.

Джордино се усмихна.

— Щастлив съм, че попаднах на двайсет и първия.

— Къде сте отседнал?

— В мотел „Сийсайд“.

— Явно НЮМА не пръска излишни пари при командировки, нали?

— Трябва да се запознаете с шефа ми — адмирал Сандекър. Между него и лихваря няма разлика.

Уилбанкс се разсмя.

— Вижте какво, наминете пак утре сутринта към десет тук. Сигурно ще мога да ви кажа още нещо.

— Благодаря ви за съдействието.

Джордино се ръкува с Уилбанкс, после си направи дълга разходка по крайбрежието, преди да се върне в мотела, където почете от роман с тайнствени случки и накрая заспа.

Точно в десет часа Джордино влезе в работния кабинет на Уилбанкс. Архитектът изучаваше комплект чертежи. Той ги вдигна и се захили.

— След като си тръгнахте снощи — заговори той, — аз прецизирах скицата, която ми дадохте, и нахвърлих мащабите на чертежите. После намалих размера им и ги пратих по факса в Сан Диего и Германия. Поради разликата в часовото време от „Хайнклеман“ ми бяха отговорили, преди да дойда тази сутрин тук. „Гластек“ отговориха на запитването ми само двайсет минути, преди да дойдете.

— Позната ли им е въпросната яхта? — попита нетърпеливо Джордино.

— За съжаление новините засега са лоши — отвърна Уилбанкс без следа от вълнение. — Нито едните, нито другите са проектирали или построили вашата яхта.

— Значи сме отново на изходна позиция.

— Не съвсем. Добрата новина е, че преди около девет месеца един от инженерите в „Хайнклеман“ видял и разгледал въпросната яхта, закотвена в пристанище на Монако. Той съобщава, че производителят е френска фирма, нова в тази индустрия, за която не бях чувал. „Жюсран Марин“ от Шербург.

— Тогава можем да им пратим по факса всички ваши чертежи — каза Джордино и отново се обнадежди.

— Не е нужно — отклони предложението му Уилбанкс. — Макар че не стана дума за същността на срещата ни, допускам, че истинската причина да откриете производителя на яхтата, е да узнаете самоличността на собственика й.

— Не виждам защо да го отричам.

— Инженерът от „Хайнклеман“, който видял яхтата в Монако, беше достатъчно любезен да включи в съобщението по факса и името на притежателя й. Пояснява, че разпитал за името му, тъй като му направило впечатление, че членовете на екипажа приличали повече на банда мафиоти, отколкото на изискани моряци, поддържащи и управляващи луксозна яхта.