Клайв Къслър - Ударна вълна

— Както изглежда, пълзиш в тръба без изход — отбеляза Поузи.

— Има изход — възрази Пит с усмивка, — ако ми съдействаш.

— Не мога да те упълномощя да душиш около диамантената мина на Дорсет, особено ако нямаш твърдо доказателство за непозволено увреждане на околната среда.

— Възможно е, но би могъл да ме наемеш да проуча размножителните навици на онзи вид сьомга, чийто нос е като карфиол.

— Размножителният период вече свършва. Освен това никога не съм чувал за сьомга с нос като карфиол.

— Нито пък аз.

— Не можеш да измамиш охраната на мината. Дорсет наема най-добрите професионалисти — английски бивши командоси и ветерани от американските специални части.

— Не е нужно да прескачам оградата на минната собственост — уточни Пит. — Мога да открия всичко, което ми е необходимо, чрез уреди, докато плавам покрай заливите на остров Кунгхит.

— С изследователски кораб?

— Имах предвид кану с местни цветове и всичко друго.

— Откажи се от кануто. Водите край Кунгхит са коварни. Вълните нахлуват от Тихия океан и нямаш представа с каква сила се разбиват в скалистите брегове.

— Искаш да кажеш, че не е безопасно.

— Ако се пребориш с морето — рече сериозно Поузи, — то с отряда от наемните убийци на Дорсет няма да ти се размине.

— В такъв случай ще използвам по-голяма лодка и ще нося харпун — заяви цинично Пит.

— Защо просто не отидеш до въпросния обект с група добронамерени инженери от „Канадска околна среда“ да изследвате кафявите морски водорасли край остров Кунгхит. Ти ще проучиш всяко възможно увреждане на водораслите от химикали, вливащи се в морето от минните операции. Как ти звучи това?

— Благодаря ти — отвърна искрено Пит. — И каква сума ще получа за това?

Поузи разбра шегата.

— Съжалявам, но не си предвиден в бюджета. Но мога да те склоня да те почерпя един хамбургер в най-близката закусвалня.

— Дадено.

— Още нещо. Сам ли ще бъдеш?

— Един е по-малко подозрителен от двама.

— Но не и в този случай — заяви непоколебимо Поузи. — Най-сериозно те съветвам да вземеш за водач някой от местните индианци. Това ще придаде повече официалност на задачата ти. „Канадска околна среда“ работи в тясна връзка с местните племена, за да предотвратява замърсявания и да опазва залесените площи. Един изследовател и местен рибар, работещи върху проект, възложен от правителството, ще разсеят всякакви съмнения у охраната на Дорсет.

— Имаш ли предвид някакво име? — попита Пит.

— Мейсън Броудмур. Много находчив човек. Наемал съм го за доста проекти, свързани с опазване на околната среда.

— Какъв е тоя индианец с име Мейсън Броудмур?

— Той е от племето хаида, което живее на островите Куин Шарлот в Британска Колумбия. Повечето от тях от поколения насам приемат английски имена. Отлични рибари са и добре познават водите край остров Кунгхит.

— А Броудмур също ли е рибар?

— Не се счита за такъв, но е много изобретателен.

— В какво отношение?

Поузи замълча, подреди няколко документа върху бюрото си, после погледна някак стеснително Пит.

— Ами Мейсън Броудмур — рече той накрая, — дълбае стълбове с тотеми.

Както всяка сутрин точно в седем часа Артър Дорсет излезе от частния асансьор на апартамента си в надстройката върху покрива на сградата като бик, втурнал се на арената на Севиля — огромен, всяващ страх, непобедим. Беше същински гигант, с мускулести рамене, които докосваха касата на вратата, когато се навеждаше, за да прекрачи прага. Имаше окосменото, мускулесто телосложение на професионален борец. Остра и жилава коса с цвят на пясък покриваше на кичури главата му като къпинов храст. Лицето му беше червендалесто, със свиреп вид, свирепо гледаха и очите му изпод гъсти, рунтави вежди. Вървеше със странна, поклащаща се походка, а раменете му се повдигаха и отпускаха като крачещо рамо на парен двигател.

Кожата му беше груба и загоряла от дългите дни, прекарани на слънце в откритите мини, за да подтиква рудокопачите си за по-висока продукция и все още успяваше да изстиска най-доброто от тях. Огромни мустаци се извиваха надолу покрай ъглите на устните му, които бяха вечно разтеглени и отворени като на морска змиорка и разкриваха пожълтели от дългогодишното пушене на лула зъби. Той излъчваше презрение и върховна надменност. Артър Дорсет беше империя на самия себе си и не спазваше никакви закони освен собствените си.

Дорсет избягваше да е в центъра на вниманието — изключителен подвиг за невижданото му богатство и струващата 400 милиона долара сграда за търговия с бижута, която бе построил в Сидни. Изплатено без заеми от банка, само от собствената си хазна, наподобяващото на „Тръмп Тауър“ 7 7 Тръмп Тауър — внушителен небостъргач на Пето авеню в Ню Йорк, притежание на американския бизнесмен Доналд Тръмп, известен с това, че със собствени сили от милионер бързо се превръща в милиардер. — Б.пр. здание подслоняваше работните помещения на брокерите, на търговците на едро и дребно, работилниците за рязане, обработка и шлифоване на диамантите. Известен като главен играч сред производителите на диаманти, Артър Дорсет играеше също и изключително тайна роля зад кулисите на пазара за цветни скъпоценни камъни.