Клайв Къслър - Ударна вълна

Но никакъв гърмеж не се чу и никакъв куршум не се заби в тялото на Джордино.

Една ръка незабелязано се изви над ръба на скалната площадка, протегна се нагоре, сграбчи карабината и я издърпа от ръцете на патрула. Още преди да успее да се осъзнае, мъжът полетя в пространството. Последният му вик на ужас проехтя през черната празнота, заглъхвайки постепенно, и накрая секна, сякаш бе покрит с погребален покров.

Тогава от ръба на площадката се подаде главата на Пит, точно в обсега на лъча от падналото на земята фенерче. Очите му се присвиха от блясъка на светлината, а после устните му се разтеглиха в лека усмивка.

— Струва ми се, че това се нарича да се опълчиш на противника.

Мейв прегърна Пит.

— По̀ навреме не можеше да се появиш.

— Как така не гръмна с малкия си пистолет? — почуди се Джордино.

Пит извади автоматичното си оръжие от задния си джоб и го задържа в дланта си.

— След като патрулът с фенерчето не ме откри в скалната пукнатина, където се бях скрил, аз изчаках малко, после се примъкнах до ръба на скалата, за да наблюдавам какво става. Като видях, че само миг, и щеше да бъдеш застрелян, нямах време да вадя пистолета и да се прицелвам. Затова предприех следващия най-добър ход.

— Имаш късмет, че така е действал — обърна се Мейв към Джордино, — иначе сега нямаше да те има.

Джордино не беше от хората, проявяващи сълзлива сантименталност и подмина думите й.

— Отдаде ли ми се друг случай, ще изнеса останките му — рече той, поглеждайки към мъжа, който се бе сгънал като зародиш на земята и притискаше ръце в корема си. После се наведе да вземе карабината му и прегледа патронната пачка. — Хубаво попълнение на арсенала ни.

— Какво да правим с него? — попита Мейв. — Ще го метнем ли от скалата?

— Не е нужно чак такава жестокост — отвърна Пит и неволно огледа пътеката покрай ръба на скалата в двете посоки. — Той вече не може да ни навреди. По-добре да му запушим устата, да го вържем и да оставим приятелчетата му да го намерят. Те положително ще тръгнат да търсят него и партньора му, когато не се върне навреме в караулното помещение.

— Следващата смяна ще се появи тук след петдесет минути — каза Джордино, докато бързо издърпваше висящото от скалата найлоново въже. — Достатъчно време да спечелим голяма преднина.

Минути по-късно патрулът, с широко отворени от страх очи, останал само по долно бельо, увисна на грайфера в пространството на десетина метра под ръба на скалната площадка. Тялото му, с омотаното около него найлоново въже, приличаше на пашкул.

Начело с Мейв в ролята на водач, тримата закрачиха по пътеката. Джордино беше взел малкия автоматичен пистолет от Пит, а Пит, преоблечен в униформата на часовия, носеше бушмастъра М-16. Те вече не се чувстваха незащитени и безпомощни. Пит обаче знаеше, че това съвсем не е достатъчно, тъй като около мините и бреговата ивица на острова сигурно имаше не по-малко от стотина други охранители на пост. Сега, след като нямаше как да се върнат на „Прекрасната Мейв“, те трябваше да търсят друго средство за бягство — план, който Пит винаги бе предвиждал дълбоко в съзнанието си, макар да нямаше ни най-малката представа как ще го осъществи. Но това все още не беше първостепенна грижа. Сега стоеше въпросът как да открие децата на Мейв и да ги измъкне от ръцете на лудия им дядо.

След като извървяха около петстотин метра, Мейв вдигна ръка и посочи гъстите шубраци.

— Ще пресечем острова оттук — уведоми ги тя. — Има един път, който се вие в продължение на трийсет метра оттук. Ако бъдем предпазливи и внимаваме да не бъдем забелязани от движението по пътя, той ще ни изведе до централния жилищен район на работниците на Дорсет.

— Къде се намираме по отношение на вулканите, които се издигат в двата края на острова? — поинтересува се Пит.

— Почти по средата между тях и срещу лагуната.

— А къде според теб могат да бъдат децата ти? — попита я Джордино.

— Де да знаех! — отвърна тя замислена. — Първото ми предположение е, че са в семейната къща в имението, но не бих се учудила, ако баща ми ги държи под стража в лагера на охранителите или още по-лошо — под прякото наблюдение на Джак Фергюсън.

— Да не разчитаме, че ще можем да се шляем наоколо като туристи, търсещи ресторант — отбеляза Пит.

— Прав си — съгласи се Джордино. — Ще бъде най-добре, ако намерим някой отговорен човек, който знае отговорите и му извием ръцете.

С претенциозен жест Пит изпъна куртката на откраднатата униформа и изчетка с ръце раменете си.