Клайв Къслър - Ударна вълна

Той спря, за да погледне нагоре към засенчения ръб на билото, очертан на фона на звездите. Пет метра, прецени той, остават ми само пет метра. Чувстваше болка, когато с мъка си поемаше дъх, гърдите и ръцете му бяха натъртени от триенето в скали, които не виждаше в мрака. Неимоверната му сила бе стигнала до дъното на запасите й. Продължи да изкатерва последните няколко метра единствено благодарение на волята си. Трудно е да се опише как Джордино, твърд и непоколебим като скалата, по която се катереше, продължи пътя си нагоре, без намерението да спира отново, докато накрая почувства, че няма повече сили. Тогава най-неочаквано пред очите му се разкри повърхността на билото, простираща се на хоризонтално ниво. Едно последно повдигане и той се просна на земята, вслушвайки се в биенето на сърцето си, а белите му дробове се издуваха като мехове, поемащи и изпускащи въздух.

През следващите три минути Джордино остана да лежи, без да помръдва, въодушевен, че най-сетне мъчителното напрягане свърши. Той огледа обстановката около себе си и установи, че се е проснал на тясна пътека, която се виеше покрай ръба на скалите. На няколко крачки навътре от нея се издигаше тъмна и отблъскваща стена от дървета и шубраци. След като не видя никакви светлини или движения, той проследи с поглед въжето до грайфера, който изглеждаше здраво забит в една оголена скала.

Шегаджийската приумица на Пит свърши невероятно полезна работа.

Успокоен, че куката няма да се откачи, Джордино се изправи на крака. Той махна хвърчилото от въжето и го скри в храсталаците срещу пътеката, после се върна до ръба на склона и рязко дръпна два пъти въжето, което се губеше в тъмнината.

Ниско долу Пит се обърна към Мейв.

— Твой ред е.

— Не знам дали ще се справя — каза тя притеснена. — Изпитвам страх от височини.

Той направи примка, промуши я през раменете й и я стегна в кръста й.

— Хвани се здраво за въжето, опри стъпала в скалата, изпъни се назад и почвай да вървиш по стената. Ал ще те тегли отгоре.

Той отвърна на сигнала на Джордино с три дръпвания на въжето. Мейв почувства как хлабавото въже се изопна и се стегна в кръста й. Тя стисна силно очи и започна да ходи като муха по отвесното лице на скалата. Високо горе Джордино, чувствайки, че ръцете му са напълно сковани, за да е в състояние да тегли Мейв, бе открил гладка пукнатина в скалата, която нямаше да изтъни или среже найлоновите нишки. Той вкара въжето в улея и прехвърли свободния му край през рамо. После се наведе напред и прекоси с бавни крачки пътеката, теглейки тежестта на Мейв по скалата зад себе си.

След дванайсет минути Мейв се подаде над ръба, продължавайки да стиска очи.

— Добре дошла на върха на Матерхорн! — приветства я той сърдечно.

— Слава богу, че това свърши — изстена тя с облекчение и за първи път, откакто отлепи крака от брега, отвори очи. — Не съм сигурна, че бих го направила отново.

Джордино отвърза Мейв.

— Ти наблюдавай наоколо, докато аз изтегля и Дърк. На север се вижда доста от върха на скалата, но на петдесет метра на юг пътеката се губи зад голяма група чукари.

— Помня ги — каза Мейв. — Отвътре са кухи и представляват естествени крепостни валове. Двете със сестра ми Дирдри сме си играли там на кралски особи. Наричат се Замъкът. Вътре е приспособен малък пункт за почивка, с телефон за патрулите.

— Трябва да изтеглим Дърк, преди да е дошла следващата смяна — каза Джордино, докато спускаше внимателно въжето.

На Пит му се стори, че бе изтеглен догоре за време, колкото би отнело за изпържването на едно яйце. Но на по-малко от десет метра преди ръба на билото издигането му изведнъж спря. Не чу дума нито за предупреждение, нито за насърчение — пълна тишина. Това можеше да означава само едно — не бе улучил подходящия момент. Сигурно патрулите се приближаваха. Тъй като не можеше да види какво става на площадката горе, той притисна тяло в една неголяма пукнатина и застина неподвижен, напрягайки слух да долови някакъв звук в нощта.

Мейв бе забелязала шарещия по стената на Замъка светлинен лъч и веднага предупреди Джордино. Той бързо нави въжето около едно дърво, за да задържи Пит дотам, докъдето го беше изтеглил. След това нахвърля пръст и шума върху онази част от въжето, която се виждаше, но не му стигна времето да прикрие грайфера.

— Ами Пит? — прошепна възбудено Мейв. — Сигурно ще се чуди какво става и ще се провикне към нас.

— Той ще се досети какво става и ще се спотаи като мишка — отвърна уверено Джордино, после грубо я придърпа зад храсталаците край пътеката. — Скрий се тук и кротувай, докато отминат патрулите.