Клайв Къслър - Ударна вълна

Неугасващият единичен светлинен лъч неумолимо се уголемяваше с приближаването си. Предполагаше се, че след като през последните четири месеца стотици пъти бяха извършвали обиколката си, без да забележат дори отпечатък от човешки стъпки, двойките патрулиращи мъже да са по-нехайни и невнимателни. Подобно рутинно бездействие води до скука и разсеяност. Те би трябвало да вървят с пълно безразличие, след като виждаха само същите скали, същите завои на пътеката и чуваха същия слаб шум на разбиващите се ниско долу в скалите вълни. Тези мъже обаче бяха много добре обучени и много добре платени. Отегчени — да, но не и летаргични.

Сърцето на Джордино подскочи, когато видя как патрулите оглеждат внимателно всеки сантиметър от пътеката, по която вървяха. Той не можеше да знае, че Дорсет плащаше двайсет и пет хиляди долара премия за отрязаната ръка на всеки заловен контрабандист. Какво ставаше с останалата част от тялото му, никога не се узнаваше, а още по-малко се обсъждаше. Тези мъже гледаха сериозно на работата си. Изведнъж двамата забелязаха нещо и спряха точно пред Мейв и Джордино.

— Я виж! Тук има нещо, което последните патрули не са забелязали, а може и да не е било тук допреди час.

— Какво е то? — попита го партньорът му.

— Прилича ми на грайфер от лодка. — Единият мъж приклекна на едно коляно и разрови набързо направеното прикритие.

— Охоо! Дори е закачен за въже, което се спуска надолу по скалата!

— Това е първият опит да се стигне до острова откъм склоновете след опита на онази група от канадски контрабандисти, които заловихме преди три години. — Не смеейки да се приближи съвсем в края на площадката, мъжът насочи светлината на фенерчето си надолу по скалната стена, но не видя нищо.

Другият патрул извади нож и се приготви да среже въжето.

— Ако някои чакат да се изкачат дотук, много се лъжат.

Мейв притаи дъх, когато в същия момент Джордино излезе от храстите и застана на пътеката.

— Ей, вие двамата, нямате ли си друга работа, ами сте тръгнали да се мотаете в нощта?

Патрулът с вдигнатия нож в ръка замръзна на място. Другият се обърна на пети и насочи картечницата си „Бушмастър“ М-16 в Джордино.

— Не мърдай или ще стрелям!

Джордино се подчини, но стегна краката си в готовност да отскочи. За миг бе обзет от страх и временен ужас, когато съзна, че е въпрос на секунди, преди Пит да бъде запратен в морето и скалите долу. Но по лицето на патрула се изписа объркване и той свали оръжието си.

Партньорът му се вторачи в него и рече:

— Какво ти става? — Но изведнъж млъкна, вгледа се в храстите зад Джордино и видя една жена да пристъпва в снопа светлина. По лицето й не се четеше страх, а по-скоро гняв.

— Свалете противните си оръжия и се дръжте както са ви обучавали! — скастри ги тя.

Патрулът с фенерчето освети Мейв и застина като онемял от изненада, оглеждайки внимателно лицето й, и накрая промълви:

— Госпожице Дорсет?

— Флечър — поправи го тя. — Госпожица Мейв Флечър.

— Аз… на нас ни казаха, че сте се удавила.

— Приличам ли на плаващ труп в морето? — С парцаливите си блуза и къси панталони Мейв не беше сигурна как изглежда в очите на патрулиращите мъже. Беше сигурна обаче, че няма вид на дъщеря на супербогат магнат на диаманти.

— Мога ли да ви попитам какво правите тук в този час на ранното утро? — попита я единият патрул с учтив, но твърд глас.

— Решихме с моя приятел да се поразходим.

Мъжът с ножа в ръка не се хвана на думите й.

— Моля да ме извините — рече той, сграбчвайки отново въжето със свободната си ръка, готов да го среже с другата, — но тук открихме нещо нередно.

Мейв пристъпи напред и най-неочаквано зашлеви една плесница на мъжа с насочената карабина. Изненадващата проява на господство смая двамата патрулиращи и те изпаднаха в нерешителност. Тогава Джордино, с бързината на навита гърмяща змия, се спусна към по-близкостоящия до него патрул, изби карабината от ръцете му и му нанесе удар с глава в корема. Мъжът изстена от болка, сгърчи се и се строполи по гръб на земята. Джордино обаче загуби равновесие и се прекатури върху него.

В същото време Мейв се нахвърли върху другия, онзи, който се готвеше да пререже въжето, но той замахна силно с опакото на ръката си, улучи я по лицето и предотврати намеренията й. После хвърли ножа, вдигна оръжието си и обгръщайки с показалец спусъка, насочи дулото към гърдите на Джордино.

Джордино беше сигурен, че вече е мъртъв. Вкопчен в другия мъж, той нямаше време да заеме отбранителна позиция. Знаеше, че не е възможно да скочи към партньора му, преди да види искрата от дулото на оръжието му. Не можеше да направи нищо, освен да напрегне тялото си в очакване на куршума.