Клайв Къслър - Ударна вълна

— Познавам такъв човек, стига да е на острова.

Двайсет минути по-късно, след като бяха вървели по пътя, който криволичеше в поредица от остри завои над средната част на острова, тримата наближиха двора на жилищните сгради, приютяващи минните инженери и охранителите. Без да излизат от защитния мрак на шубраците, те тръгнаха покрай лагера на принудително задържаните китайски работници. Ярки лампи осветяваха бараките и откритите площи, оградени от висока електрифицирана ограда, на върха на която бяха поставени няколко реда бодлива тел. Районът беше тъй силно обезопасен с електронни системи за наблюдение, че в периметъра му не се забелязваха никакви охранители.

След още стотина метра Мейв спря и направи знак на Пит и Джордино да приклекнат зад един нисък жив плет, опасващ една бетонна пътна артерия. Единият край на пътя свършваше в алея за коли, която водеше през голям сводест портал към семейната къща на Дорсет. На малко разстояние в срещуположния край пътят се разделяше. Широка улица отвеждаше надолу по склона на едно възвишение към пристанището в средата на лагуната, където доковете и складовете добиваха странен вид под призрачната жълта светлина на натриевите лампи. Пит се задържа на място малко повече, за да изучи голямата лодка, вързана до дока. Дори от такова разстояние си личеше, че това е яхтата на Дорсет. Обзе го въодушевление, като видя вертолета на горната й палуба.

— Островът има ли самолетна писта? — попита той Мейв.

Тя поклати глава.

— Не. Татко не пожела да построи такава. Предпочете да извозва стоката по море. Използва хеликоптер, за да отива и се връща от австралийския континент. Защо питаш?

— Пресявам възможностите. Ей там, на яхтата, е кацнала една птица за бягство.

— Ах, ти, хитрецо! През цялото време си таил тази мисъл.

— Ами! Току-що ме заля вълна на просветление — измъкна се ловко Пит, после попита: — Колко души пазят яхтата?

— Само един, който наблюдава охранителните системи на дока.

— А екипажът къде е?

— Когато яхтата е на док тук, татко държи екипажът да си стои на острова, по квартирите.

Пит обърна внимание, че другият път на разклона извиваше към главните жилищни помещения. Мините във вулканите бяха оживени от дейност, докато централният жилищен район на „Дорсет Майнинг Консолидейтид“ беше пуст. Докът до яхтата външно също изглеждаше безлюден под светлината на прожекторите, монтирани върху близкия склад. По всичко личеше, че останалите хора бяха още в леглата си — нещо напълно естествено за този час — четири сутринта.

— Посочи ми дома на шефа на охраната — каза Пит на Мейв.

— Минните инженери и прислугата на баща ми живеят в онази група постройки, дето са най-близо до лагуната — поясни Мейв. — А домът, който те интересува, се намира в югоизточния край на дворното място с жилищата на охраната. Стените му са боядисани в сиво.

— Видях го. — Пит избърса с ръкав потта от челото си. — Има ли друг начин да се стигне дотам освен по улицата?

— Зад него минава пешеходна алея.

— Тогава да тръгваме. Не ни остава много време до съмване.

Тримата се придържаха зад живия плет и грижливо поддържаните дървета покрай двата павирани банкета на пътя. През петдесет метра се издигаха високи стълбове за улично осветление, както е при повечето градски улици. Те вървяха безшумно към сивата къща в края на дворното място, само диворастящата трева и падналите листа прошумоляваха тихо под краката им.

Когато стигнаха до група храсти до задната врата, Пит допря устни до ухото на Мейв.

— Влизала ли си някога в къщата?

— Само един-два пъти като малка. Татко ме беше пратил да предам съобщения на мъжа, който оглавяваше охраната тогава — отвърна му тя шепнешком.

— Знаеш ли дали къщата има алармена система?

Мейв поклати глава.

— Не мога да си представя, че някой ще тръгне да разбива жилището на шефа на охраната.

— А има ли прислуга, която живее в къщата?

— Не. Прислугата е настанена в други квартири.

— Задната врата ще свърши работа — прошепна Пит.

— Надявам се, че ще попаднем в добре заредена кухня — едва чуто рече Джордино. — Хич няма да ми е приятно да се прокрадвам в тъмното на празен, ама на много празен стомах, бих добавил аз.

— Можеш на първо време да свиеш нещо от хладилника — насърчи го Пит.

Пит излезе от прикритието на мрака, промъкна се до едната страна на задната врата и надникна през прозорчето й. Видя осветен от слаба крушка коридор, който свършваше до отвор на стълбище, водещо към втория етаж. Той предпазливо се протегна и леко завъртя дръжката на бравата. Чу се съвсем тихо щракване на излязлото от фиксатора езиче на ключалката. Пит пое дълбоко въздух и бавно побутна вратата. Крилото се отмести безшумно на пантите си, той го отвори широко и влезе в антре, което водеше към малка кухня. Пит прекоси кухнята и внимателно затвори една плъзгаща се врата, покрай която минаваше друг коридор. После светна лампата. При този сигнал Мейв и Джордино го последваха.