Клайв Къслър - Ударна вълна

Председателят се обърна към южноафриканеца, представляващ диамантения картел.

— Изглежда, големият маскарад свърши. В крайна сметка изкуствено поддържаната стойност на диамантите не може да е вечна.

Вместо да изрази разочарование, южноафриканецът се усмихна.

— Ние отдавна сме отписани. Нашият съвет на директорите и аз считаме случая за незначителна спънка и нищо повече. Диамантите наистина са вечни, господа. Помнете ми думата — цената на качествените камъни ще се повиши отново, когато лустрото на сапфирите, изумрудите и рубините потъмнее. Картелът ще изпълни задълженията си към фондацията с капитални вложения от други минерали. Ние няма да седим със скръстени ръце и да чакаме търпеливо пазарът да се възстанови.

В стаята влезе личната секретарка на председателя и тихо му съобщи нещо. Той кимна и отправи поглед към южноафриканеца.

— Предадоха ми, че отговорът от вашия посредник, изпратен да преговаря с Артър Дорсет, е пристигнал във вид на колет.

— Странно е, че Страусър не се е свързал направо с мен.

— Наредих колетът да бъде донесен тук — продължи председателят. — Убеден съм, че всички ние сме нетърпеливи да узнаем дали господин Страусър е постигнал успех в преговорите си с Артър Дорсет.

След няколко минути секретарката се появи отново с четвъртита кутия, вързана с панделка в червено и зелено. Председателят й посочи южноафриканеца. Секретарката се запъти към мъжа и постави кутията на масата пред него. За панделката беше закачена картичка в плик. Южноафриканецът я извади от плика и зачете на глас:

Южноафриканецът млъкна и огледа кутията.

— Това не е в стила на Гейб Страусър. Той не е известен като вятърничав човек.

— Нито като добър хумористичен стихоплетец, ще добавя аз — отбеляза френският моден дизайнер.

Южноафриканецът развърза панделката, отвори капака и надникна вътре. Лицето му пребледня и той така внезапно скочи на крака, че столът му се катурна назад. После се втурна към прозореца, отвори го и започна да повръща.

Изумени, другите мъже около масата се надигнаха от местата си и наобиколиха кутията, за да видят противното й съдържание. Едни реагираха като южноафриканеца, други онемяха от ужас, останалите — онези, които бяха поръчвали жестоки убийства, изкачвайки се по пътя към богатството, гледаха със сериозни лица, без да показват никакви чувства, окървавената глава на Гейб Страусър, с уродливо изцъклени очи и пълна с диаманти уста.

— Явно, преговорите на Страусър са били безуспешни — заговори японецът, потискайки с мъка надигащата се в гърлото му ярост.

След като минаха няколко минути, докато се съвземат, председателят повика началника на охраната на фондацията и му нареди да изнесе главата. После се обърна към членовете, които бавно започнаха да се връщат по местата си.

— Моля ви да запазите пълна тайна за това, което видяхте току-що.

— А какво ще правим с касапина Дорсет? — попита с рязък тон руснакът, чието лице бе почервеняло от гняв. — Той не бива да мине безнаказано, задето убива представители на фондацията.

— И аз съм на същото мнение — подкрепи го индиецът. — Отмъщението трябва да стане наша първостепенна задача.

— Ще бъде грешка, ако действаме прибързано — предупреди ги председателят. — Няма да е разумно да привличаме вниманието върху себе си, прибягвайки до отмъщение. Един грешен ход в опита да унищожим Дорсет, и дейността ни ще бъде изложена на изпитателни погледи. Мисля, че ще е най-добре да подкопаем основите на Артър Дорсет от друга посока.

— Нашият председател има право — обади се холандецът със слабия си, но разбираем английски. — Засега е по-добре да не правим нищо на Дорсет, а после да действаме, когато той стъпи накриво, защото много ясно — човек като него не може да не направи огромна грешка някой ден в близко бъдеще.

— Какво предлагате?

— Да стоим настрана и да го чакаме да се появи.

Председателят намръщи лице.

— Не разбирам. Мислех, че ставаше дума да продължим офанзивата.

— Засипвайки пазара със запасите си от диаманти, той ще сведе до нула резервните си авоари — поясни холандецът. — На него ще му е нужно най-малко година, за да покачи цените на цветните камъни и да събере печалба. Междувременно ние ще сложим ръка върху диамантения пазар, ще поддържаме нашите запаси и ще следваме пътя на Дорсет, като поемем контрола над останалата продукция от цветни скъпоценни камъни. С него ще бъде свършено. Икономическите ми шпиони казват, че Дорсет се е съсредоточил в цветни камъни, по-известни на широката публика, а загърбил по-редките.