Клайв Къслър - Ударна вълна

Един италианец, притежател на флот от контейнеровози, сви бездушно рамене.

— Доколкото си спомням, в началото на осемдесетте години продажбите на диаманти спаднаха рязко. Америка и Япония бяха подложени на сурови рецесии и търсенето намаля, предизвиквайки пресищане в предлагането. Когато икономиката се съвзе през деветдесетте, цените отново скочиха. Не е ли възможно историята да се повтаря?

— Разбирам мисълта ви — каза председателят, облегна се назад и скръсти ръце пред гърдите си. — Този път обаче е задухал друг вятър и всеки, чието преживяване зависи от диамантите, ще бъде бойкотиран. Научихме, че Дорсет е предвидил над сто милиона долара за реклама и поощрение във всички страни, купуващи най-голямо количество диаманти. Ако, както вече сме склонни да вярваме, че ще стане, той ще продава за центове върху долара парчето, диамантите с висока стойност ще останат в миналото, тъй като на потребителите ще им бъде внушено, че те не струват повече от парченца стъкло.

Французинът въздъхна тежко и рече:

— Знам, че манекенките ми положително ще хвърлят око на други луксозни дрънкулки като вечна инвестиция. Щом няма да са диамантени бижута, ще трябва да им купувам скъпи спортни коли.

— Какво се крие зад странната стратегия на Дорсет? — поинтересува се шефът на голяма авиокомпания в югоизточна Азия. — Безспорно, този човек не е глупав.

— Глупав е колкото хиена, която чака лъва да заспи, след като е изял само половината от плячката си — отговори германският председател. — Платените ми агенти в цял свят, образуващи цяла мрежа, са разбрали, че Дорсет е купил седемдесет, а може би и осемдесет процента от главните мини, произвеждащи цветни скъпоценни камъни.

Изнесеното разкритие предизвика глъч от възмущение. Всеки от присъстващите мигом проумя и си даде сметка за грандиозния план на Артър Дорсет.

— Дяволски просто — измърмори японският електронен магнат. — Той слага кръст на диамантите, преди да е разгласил цената на рубините и изумрудите.

По лицето на руския предприемач, който бе натрупал огромно състояние, купувайки затворени мини за алуминий и мед в Сибир за нищожни суми, за да ги разработи отново със западна технология, се изписа съмнение.

— С други думи, Дорсет ограбва Петър, за да плати на Павел — нали така казвате на запад? Но той наистина ли очаква да спечели с цветните камъни толкова, че да компенсира загубите си от диамантите?

Председателят кимна към японеца, който отговори:

— По молба на нашия председател аз възложих на финансовите ми експерти да направят сметка по нашите системи за обработване на данни. Колкото и изумително да звучи, общата печалба на Артър Дорсет, магазините за продажби на дребно на бижутерската къща „Дорсет“ и „Дорсет Консолидейтид Майнинг“ възлиза на 20 милиарда щатски долара. Но може да стигне и до 24 милиарда, ако се предвиди една растяща икономика.

— Боже мой! — възкликна англичанинът, който притежаваше издателска империя. — Не се и наемам да си представя какво ще правя с печалба от 24 милиарда.

Германецът се засмя.

— Аз бих ги използвал да купя акциите ви.

— Дори и за малка част от тази сума бихте могли да ме прогоните в чифлика ми в Девъншир.

Думата взе американецът. Бивш държавен секретар и признат като глава на едно от най-заможните семейства в Америка, той беше основател на фондацията.

— Имаме ли представа къде се намира понастоящем запасът от диаманти на Дорсет?

— Имайки предвид крайния му срок, а той е след няколко дни — заговори южноафриканецът, — предполагам, че камъните, които не се обработват в момента, са на път за магазините му.

Председателят погледна първо италианския корабен барон, после — азиатския въздухоплавателен магнат.

— Някой от вас, господа, знае ли по кой начин ще превози стоката си Дорсет?

— Дълбоко се съмнявам, че той ще превози диамантите си по море — отвърна италианецът. — Нали след като пристигне корабът в пристанището, Дорсет ще трябва да урежда транспорт и за вътрешността.

— Ако бях на мястото на Дорсет, щях да превозя стоката си по въздуха — съгласи се азиатецът. — По този начин той ще може да я достави бързо в почти всеки град в света.

— Бихме могли да задържим един-два от самолетите му — обади се белгийският индустриалец, — но без да знаем разписанието на полетите, няма да е възможно да сложим ръка на всичките му пратки.

Азиатецът поклати глава.

— Мисля, че ако попречим дори на един полет, положението ще бъде оптимистично. По всяка вероятност Дорсет е наел в Австралия цял самолетен парк. Опасявам се обаче, че ние май затваряме портата, след като кравите са избягали.