Клайв Къслър - Ударна вълна

— Какво разстояние изчисли?

— Точно 478 километра по въздушна линия.

— Значи е по-близо от Инвъркаргъл.

— Да, което е чудесно.

— За колко дни ще стигнем? — попита Мейв.

— Не може да се каже — отвърна Пит. — Първият етап от пътуването ще бъде най-труден, тъй като ще трябва да променяме курса спрямо вятъра, докато попаднем на благосклонни водни течения и източни ветрове, духащи от Нова Зеландия. Общоизвестно е, че без кил, който да пори водата и да възпира ветровете да ги отнасят настрани, тримараните не са способни да плават при вятър. Истинското предизвикателство ще дойде, след като потеглим. Тъй като не сме правили пробна обиколка, ще бъдем в неведение относно мореплавателските качества на нашия тримаран. Възможно е той да не може да следва посоката на вятъра и тогава нищо чудно да бъдем отнесени обратно към Южна Америка.

— Не звучи утешително — каза Мейв и помръкна от ужасяващите предположения за деветдесетдневни изпитания за издръжливост. — Като се размисля, май предпочитам да си остана на суша и да свърша като Родни Йорк.

Денят преди тръгването им премина в оживена дейност. Последните приготовления на Пит включваха изработването на загадъчното хвърчило, което после бе сгънато и прибрано в рубката заедно с дългото 150 метра леко найлоново въже, взето от платноходката на Йорк, служило за поддържане на интегралното й съпротивление. Най-накрая натовариха оскъдните си запаси от храна, навигационните уреди, морските карти и книгите. Радостни викове огласиха голите скали, когато извънбордовият мотор изкашля веднъж и се съживи след четири десетилетия и след близо четирийсет дръпвания на стартерното въже от страна на Пит, който накрая имаше чувството, че ръката му щеше да се откъсне.

— Ти успя! — извика от възторг Мейв.

Пит скромно разпери ръце и рече:

— Това е детска игра за човек, който възстановява стари и класически автомобили. Главният проблем беше един запушен тръбопровод за гориво и клеясалият карбуратор.

— Добре се справи, друже — поздрави го Джордино. — Все ще ни потрябва и мотор по пътя ни за остров Гладиатор.

— Имахме късмет, че тубите за бензин бяха добре затворени и съдържанието им не се е изпарило през всичките тези години. Бензинът се е превърнал в шеллак, затова ще трябва често да проверяваме филтъра за горивото. Нямам намерение да продухвам карбуратора през половин час.

— За колко време гориво ни е оставил Йорк?

— За шест-седем часа.

После Пит с помощта на Джордино закачи извънбордовия двигател за скобите на кърмовата секция на кокпита. Като последно доизкусуряване, точно пред румпела инсталираха и направляващия пътен компас. След като завързаха спираловидно сплетените като рогозка платна за мачтата, гафелите и рангоутите, те можеха да бъдат вдигани и смъквани само с една-две къси връвчици. Накрая и тримата се отдръпнаха назад, за да огледат творението си. Лодката изглеждаше напълно годна, но дори и с напрегнато въображение не можеше да се нарече красива. Стоеше тумбеста и грозна, а страничните поплавъци още повече подсилваха ужасния й вид. Пит се замисли дали някой от плавателните съдове, с които бе прекосил седемте океана, е изглеждал по-причудлив от този.

— Е, не може да се каже, че е лъскава и елегантна — отбеляза замислен Джордино.

— Нито ще влезе в състезанията за купата на Америка — добави Пит.

— Вие двамата не можете да видите вътрешната й красота — развихри въображението си Мейв. — Трябва да й дадем име. Редно е да я кръстим. Какво ще кажете, ако я наречем „Горе главата!“?

— Подходящо е — каза Пит, — но не съвпада със суеверията на мореплавателите, свързани с морето.

— А защо да не е „Прекрасната Мейв“? — предложи Джордино.

— Знам ли — рече Пит. — Изтъркано е, но добре звучи. Ще гласувам за него.

Мейв се разсмя.

— Поласкана съм, но скромността повелява да е нещо по-подходящо, да речем като „Дансинг Дороти — 2“.

— Значи сме двама срещу един — обяви тържествено Джордино. — Остава „Прекрасната Мейв“!

Предавайки се, Мейв отиде да вземе една бутилка от ром, изхвърлена от Родни Йорк, и я напълни с морска вода за кръщаването.

— Кръщавам те „Прекрасната Мейв“ — започна тя през смях и счупи бутилката в една от буковите греди, завързана за поплавъците. — Плавай по моретата със скоростта на морска сирена!

— Сега е ред да изпробваме нашите способности — рече Пит.

Той им раздаде въжетата, завързани за предния отсек на средния корпус. Всеки направи клуп от свободния край на въжето и го стегна около кръста си, стъпи здраво на крака и се наведе напред. Бавно и неохотно, лодката започна да се плъзга по дървените трупи, разположени на земята като железопътни релси. Все още немощни от липсата на силна храна и от скорошните изпитания, тримата бързо изчерпаха слабо възстановените си сили, докато теглеха плавателния съд към една двуметрова стръмнина, граничеща с водата.