Клайв Къслър - Ударна вълна

— Ето ви, дами и господа — каза той, раздавайки произведенията си, — ефектните слънчеви очила на полковник Тадеус Пит от поверителен модел, открит върху лицето на умиращ ескимос малко преди да потегли през Северния ледовит океан на гърба на полярна мечка.

Мейв нагласи своите на очите си и завърза връвта на тила.

— Страшно хитро! Те наистина предпазват очите.

— Адски находчиви са тия очила! — допълни Джордино взирайки се през цепките за очите. — Можеш ли да разшириш малко цепките? Имам чувството, че гледам през процепа под врата.

Пит се усмихна и подаде на Джордино войнишкия си нож.

— Направи си ги по твой вкус.

— Като стана дума за вкус — обади се Мейв зад малък огън, запален с кибрит от чантичката за оцеляване на Пит, — елате да опитате. Тазвечерното меню включва скумрия на скара и миди, които намерих заровени в пясъчните джобове под линията на прилива.

— Е, сега ли, когато стомахът ми тъкмо привикна на сурова риба! — пошегува се Джордино.

Мейв разпредели димящата риба и миди в старите чинии на Йорк.

— Утрешната гозба, ако в малката ни група има добър стрелец, може да бъде нещо хвъркато.

— Нима искаш да стреляме по беззащитни птички? — с престорен ужас попита Джордино.

— Преброих поне двайсет фрегати, накацали по скалите — рече Мейв, сочейки към северния бряг. — Ако направите маскировка, те ще се приближат достатъчно близо, за да ги улучите с вашите малки револвери.

— Печена птица звучи доста добре за свития ми стомах. Аз ще подсигуря утрешната вечеря — обеща Пит, — ако не, можете спокойно да ме окачите да се вея като пастърма.

— Можеш ли да извадиш някой друг фокус от шапката си освен слънчевите очила? — попита Мейв закачливо.

Пит се излегна отново на пясъка и подложи ръце под главата.

— Радвам се, че съм ви направил впечатление с тях. След като целия следобед напрягах мисълта си, дойдох до заключението, че можем да се преместим в по-поносим климат.

Мейв го изгледа с неприкрит скептицизъм.

— Да се местим? — Тя хвърли поглед към Джордино, за да получи подкрепата му, но той само я погледна така, сякаш искаше да каже: „Още ли му се хващаш?“, и продължи да чопли скумрията си. — Та ние разполагаме с две разбити лодки, които не могат да преплуват и плувен басейн. Какво по-точно предлагаш да използваме за едно безплатно пътешествие за никъде си?

— Много просто, уважаема Флечър — отвърна сърдечно той. — Ще си построим трета лодка.

— Да строим лодка?! — възкликна тя и за малко да прихне от смях.

За разлика от нея, лицето на Джордино прие напрегнат и сериозен израз.

— Нима мислиш, че има някакъв шанс да се поправи платноходката на Йорк?

— Не. Повредата на корпуса му надхвърля всички възможности да бъде поправен с ограничените ни средства. Йорк е бил опитен мореплавател, но дори и той не е могъл да я пусне отново на вода. Ние обаче можем, като използваме горната палуба.

— Защо да не извлечем максимална полза от пребиваването си тук? — възрази Мейв. — Ние сме по-изобретателни от горкия Родни. Нашите умения да оцеляваме са далеч по-големи от неговите. Можем да ловим достатъчно количество риба и птици, за да издържим, докато мине някой кораб.

— Там е работата — рече Пит, — че не можем да оцелеем само с това, което сами си уловим. Ако се съди по липсващите зъби на Родни, той е починал от скорбут. Липсата на витамин С и десетки други витаминозни храни дотолкова са отслабили организма му, че той не е издържал. При тази степен на физическа разруха смъртта го е дебнела иззад ъгъла. Ако в крайна сметка пристигне кораб и стовари група на брега, тя ще намери четири скелета вместо един. Дълбоко вярвам, че е за наше добро да направим всичко по силите си да продължим нататък, докато сме все още физически издръжливи.

— Дърк е прав — обърна се Джордино към Мейв. — Единственият ни шанс да видим отново градски светлини е да напуснем острова.

— Да построим лодка? — попита Мейв. — Но с какви материали?

Тя се изправи на крака — стегната, грациозна, със стройни крака и ръце, почернели от слънцето, с опъната, млада плът, с вирната като на бдителен рис глава. Пит се почувства пленен от нея така, както когато бяха заедно на „Айс Хънтър“.

— Ами от нашата лодка взимаме един поплавък, от яхтата на Йорк — механизмите от горната й част, добавяме няколко цепеници и много скоро получаваме плавателен съд, годен за океанско пътешествие.

— Ще трябва първо да го видя — каза Мейв.

— Щом искаш — отвърна нехайно Пит и започна да чертае скица върху пясъка. — Мисълта ми е да свържем поплавъците от нашата лодка под палубната рубка от лодката на Йорк. После приспособяваме от букови дънери странични поплавъци за по-голяма стабилност и се сдобиваме с тримаран.