Клайв Къслър - Ударна вълна

Костюмът му от най-фина вълна имаше великолепна кройка, класическа, но с някои дребни детайли, които го правеха да изглежда в крак с времето. Носеше връзка от скъпа коприна, а италианските му обувки, изработени по поръчка, бяха така лъснати, че отразяваха като огледало. Противно на очакванията, копчетата му за ръкавелите не бяха диамантени, а опалови.

Той леко се изненада от приятелското посрещане. Дорсет като че ли играеше роля в слаба пиеса. Страусър очакваше неприятно стълкновение. Не си бе представял, че ще бъде обект на такова внимание. Едва седнали на масата, и Дорсет направи знак на един сервитьор, който веднага извади бутилка шампанско от кофата за лед, изработена от чисто сребро, и напълни чашата на Страусър. Досмеша го, като видя, че Дорсет отпи глътка бира „Касълмейн“ направо от бутилката.

— Когато големците от картела ми казаха, че ще изпратят техен представител в Австралия, за да разговаряме — заговори Дорсет, — и през ума не ми мина, че ще пратят теб.

— Поради някогашната ни дългогодишна дружба с теб, директорите решиха, че аз мога да чета мислите ти. Затова ме помолиха да те попитам за слуха, който се носи в нашите среди, че си на път да продаваш евтино скъпоценни камъни с цел да притиснеш пазара в ъгъла. И то камъни не на промишлено ниво, а от най-високо качество.

— Къде го чу това?

— Та ти държиш империя от хиляди души персонал, Артър! Изтичането на информация от недоволни служители е нещо естествено.

— Ще наредя на хората от охраната ми да предприемат разследване. Не понасям изменниците, особено ония, които се разписват в моята ведомост.

— Ако в това, което чуваме, има истина, то диамантеният пазар е изправен пред дълбока криза — поясни Страусър. — Мисията ми е да ти предложа най-отговорно да не пускаш в продажба камъните си.

— На пазара няма недостиг на диаманти, Гейб, и никога не е имало. Знаеш, че не можеш да ме подлъжеш. Дузина картели не са в състояние да ми попречат да продавам камъните си.

— Ти постъпи глупаво, Артър, че действаш извън Централната организация по продажбите. Загуби милиони, като не се присъедини към нея.

— Една дългосрочна инвестиция е на път да изплати огромни дивиденти — каза необоримо Дорсет.

— Значи е вярно? — подхвърли нехайно Страусър. — Трупал си количества за деня, в който ще можеш да натрупаш бърза печалба.

Дорсет го погледна и се усмихна, разкривайки пожълтелите си зъби.

— Разбира се, че е вярно. Всичко е вярно, с изключение на частта, отнасяща се до бързата печалба.

— Моите уважения, че си откровен, Артър.

— Нямам какво да крия, вече нямам.

— Но ти не можеш да продължаваш да действаш на своя глава, сякаш мрежата не съществува. Така всички губят.

— Лесно ти е на теб и приятелите ти в картела да говорите така, когато държите монополна власт над световната диамантена продукция.

— Защо трябва да експлоатираме пазара по прищевки? — рече Страусър. — Защо непрекъснато си прерязваме гърлата един друг? Защо да разстройваме една стабилна и процъфтяваща индустрия?

Дорсет вдигна ръка, за да го прекъсне и кимна на сервитьора, който им поднесе от количка салата от раци. После загледа Страусър право в очите.

— Аз не работя по прищевки. Разполагам със сто тона диаманти, прибрани в различни складове по света, и други десет тона, готови да бъдат натоварени на кораб от мините ми, докато в момента двамата с тебе си говорим. Възнамерявам след няколко дни, считано от днес, когато петдесет процента от тях бъдат разрязани и шлифовани, да ги продам чрез магазините ми за продажби на дребно за средно по десет долара карата. Необработените камъни ще продам на дилъри за петдесет цента карата. Когато с мен бъде свършено, пазарът ще се е сринал и диамантите ще са изгубили славата си като луксозна вещ и инвестиция.

Страусър се изуми. Първото му впечатление беше, че пазарната стратегия на Дорсет цели временен спад на цените, за да направи бърза печалба. Сега обаче видя чудовищността на огромния план.

— Така ще докараш до сиромашия хиляди продавачи на дребно и едро, включително и самия себе си. Какво толкова ще спечелиш, като окачиш въжето за врата си и ритнеш стола?

Без да докосне салатата, Дорсет допи бирата си и направи знак да му донесат още една, после отвърна:

— Сега се намирам там, където картелът се намира от сто години насам. Те контролират осемдесет процента от световния пазар за диаманти. Аз контролирам осемдесет процента от световния пазар за цветни скъпоценни камъни.