Клайв Къслър - Ударна вълна

— Намирам го за практично — съгласи си Джордино.

— Необходими са ни 130 квадратни метра платно — продължи Пит. — Мачта и кормило си имаме.

Джордино посочи към навеса.

— Дакроновите платна на Йорк са износени и прогнили от четирийсетгодишния мухъл. Първият по-силен бриз ще ги разкъса на парчета.

— И за това съм помислил — рече Пит. — Полинезийските моряци изплитат платна от палмови листа. Какво ни пречи и ние да използваме обраслите с листа клони на буковете и да направим същото. Освен това имаме достатъчно допълнителен такелаж от платноходката за ванти и да завържем страничните поплавъци за основния корпус.

— За колко време можем да построим вашия тримаран? — попита Мейв, чието съмнение се смени с нарастващ интерес.

— Мисля, че можем да сглобим плавателен съд и да се оттласнем от брега за три дни, ако работим повече часове.

— Толкова скоро?

— Конструкцията не е сложна, а благодарение на Родни Йорк разполагаме и с необходимите инструменти.

— На изток ли ще продължим да плаваме или ще се насочим на север, към Инвъркаргъл? — попита Джордино.

Пит поклати глава.

— Нито на изток, нито на север. С навигационните уреди на Родни и адмиралтейските морски карти не виждам защо да не определим доста точен курс към остров Гладиатор.

Мейв го погледна така, сякаш виждаше пред себе си луд; ръцете й увиснаха покрай тялото.

— Това — започна тя напълно изумена — е най-налудничавото ти хрумване досега.

— Може би — отвърна той, без да мигне. — Но мисля, че е просто подходящ случай да довършим онова, за което тръгнахме… да спасим децата ти. 

— Според мен е разумно — вметна без колебание Джордино. — Ще ми се да повторя мача с Кинг Конг, или както там нарича себе си сестра ти, когато тя не чупи каросерии в някое ограждение за събиране на повредена техника.

— Много съм ви задължена за това, но…

— Никакво „но“ — прекъсна я Пит. — Колкото до нас, сделката е приключена. Построяваме нашата лодка хермафродит, отплаваме за остров Гладиатор, отвличаме децата ти и побягваме към най-близкото безопасно пристанище.

— Побягваме до безопасно пристанище! Нима не разбираш? — Гласът й прозвуча умоляващо, дори отчаяно. — Почти целият остров е заобиколен от отвесни скали и пропасти, по които качването е невъзможно. Единственото място, на което може да се слезе, е брегът край лагуната, а тя е силно охраняема. Никой не може да премине през скалите, без да бъде убит. Баща ми изгради такива защитни укрепления, каквито и добре въоръжен отряд не може да пробие. Направите ли опит, повече от сигурно е, че ще загинете.

— Няма нищо страшно — каза с лек хумор Пит. — Двамата с Ал можем да долетим и отлетим от острови с хитростта, с която влизаме и излизаме от женска спалня. Всичко се свежда до това да подберем подходящото време и място.

— Както и до разни хватки — добави Джордино.

— Патрулните лодки на татко ще ви забележат много преди да сте навлезли в лагуната.

Пит сви рамене.

— Не се безпокой. Измислил съм средство да се изплъзвам от противни стари патрулни лодки, което е безотказно.

— Мога ли да попитам какво е то?

— Много е просто. Ще се спуснем там, където най-малко ни очакват.

— Мозъците и на двама ви са се размекнали от слънцето. — Тя поклати глава в знак, че се предава. — Да не би да очаквате, че татко ще ви покани на чай? — Мейв се изпълни с чувство за вина. Ясно разбираше, че тя е отговорна за ужасните опасности и мъчения, на които са подложени тези двама невероятни мъже, които искаха да заложат живота си заради синовете й Майкъл и Шон. Заля я вълна на униние, която бързо премина в примирение. Тя се приближи и коленичи между Пит и Джордино, слагайки ръка на раменете им. — Благодаря ви — рече тя тихо. — Голям късмет извадих, че намерих такива прекрасни мъже като вас.

— Станало ни е навик да помагаме на девойки, изпаднали в беда. — Джордино забеляза, че по лицето й се стичаха сълзи и извърна глава, дълбоко развълнуван.

Пит целуна Мейв по челото.

— Не е толкова невъзможно, както ти се струва. Довери ми се.

— Имам чувството, че ви познавам от сто години — прошепна тя на пресекулки, после като че ли понечи да каже още нещо, но само стана и бързо се отдалечи, за да се уедини.

Джордино извърна поглед към Пит.

— Мога ли да те попитам нещо?

— Каквото искаш.

— Имаш ли нещо против да ми споделиш как ще се качим и слезем от острова, след като се доближим до него?

— Ще се качим с хвърчило и с грайфер, който намерих сред чарковете на Йорк.