Клайв Къслър - Ударна вълна

Както можеше да се очаква, на Мейв скоро й излезе душата и в един момент вече не беше в състояние да направи нито крачка повече и се свлече на ръце и колене; сърцето й силно биеше и тя едва си поемаше въздух. Пит и Джордино издърпаха инертното тегло на още десет метра, след което и те хвърлиха въжетата и се проснаха на земята пред Мейв. Сега лодката се поклащаше в края на двете букови релси, поставени косо под леките вълни.

Минаха няколко минути. Слънцето бе изминало четвърт от пътя си по източния хоризонт, а морето не даваше никакви признаци за вълнение. Пит изхлузи въжения клуп от кръста си и го метна в лодката.

— Не виждам причина да отлагаме повече неизбежното. — Той се качи в кокпита, провеси надолу закачения на панти извънбордов двигател и дръпна стартовото въже. Този път той запали на втория път.

— Вие двамата ще дадете ли един последен тласък на разкошната ни яхта към ръба? — подвикна той на Мейв и Джордино.

— След като бъхтих толкова неуморно, че наруших покоя на хормоните си — изнегодува Джордино, — какво ще има като за мен вътре?

— Голям джин и тоник за сметка на заведението — отвърна Пит.

— Обещания и само обещания. Това е най-жестокият вид садизъм — измърмори Джордино; той обгърна с мускулестата си ръка кръста на Мейв, повдигна я на крака и рече: — Ставай, прекрасна лейди, време е да се сбогуваме сърдечно с този ограден от скали ад.

Двамата се приближиха зад лодката, опънаха ръце с дланите върху кърмата и започнаха да бутат с колкото сила им бе останала. „Прекрасната Мейв“ помръдна едва-едва, после, когато предният отсек се наклони от ръба върху релсите, тя набра скорост и кърмата се повдигна. Лодката увисна така за секунда-две, после хлътна във водата със силен плисък, който пръсна настрани, и накрая легна хоризонтално върху водната повърхност. Обосновката на Пит да запали извънбордовия двигател още сега, се разбра, когато той успя мигновено да овладее лодката, подета от водното течение, и бързо я завъртя обратно към ръба на ниската скала. Веднага щом носовата част леко се удари в отвесната стена, Джордино хвана Мейв за китките и внимателно я спусна върху покрива на рубката. После сам скочи и с гъвкавостта на гимнастик падна на краката си до Мейв.

— Дотук беше забавната част на програмата — обяви Пит, докато обръщаше отново лодката.

— Да вдигаме ли моите платна? — попита Мейв, натъртвайки с гордост на постижението си.

— Още не. Ще се движим с двигател покрай подветрената страна на острова, където морето е по-спокойно, а после ще изпробваме по вятъра.

Джордино помогна на Мейв да мине покрай рубката и да влезе в кокпита. Двамата седнаха да си починат малко, докато Пит превеждаше лодката през канала и вълните, които обливаха северния и южния бряг на двата пусти острова. Едва излязоха в открито море, и акулите се появиха.

— Вижте! — посочи Джордино. — Нашите приятели отново са тук. Бас ловя, че компанията ни им е липсвала.

Мейв се наведе от лодката и се вгледа в дългите сиви форми, които се движеха под повърхността.

— Нова група придружители — рече тя. — Това са така наречените мако.

— Дето имат назъбени и неравни зъби, по които само един ортодонтист може да се прехласне, нали?

— Същите.

— Защо ми вадят душата? — изстена Джордино. — Никога не съм си поръчвал акула в ресторант.

Половин час по-късно Пит даде нареждане:

— Добре, дайте да опитаме платната и да видим що за лодка сме измайсторили.

Джордино разгърна подобните на рогозка платна, които Мейв старателно бе нагъвала като мех на акордеон, и вдигна успешно главното платно, а Мейв издигна бизана. Платната се издуха и Пит отиде при румпела, за да промени курса на лодката спрямо вятъра, насочвайки я североизточно срещу западния вятър.

Всеки яхтсмен щеше да се търкаля от смях на палубата си, ако видеше как „Прекрасната Мейв“ гордо пори вълните. Някой високопрофесионален корабен конструктор пък щеше да засвирука химна на клуб „Мики Маус“. Но странната на вид платноходка щеше да се смее последна. Страничните поплавъци се врязваха във водата и поддържаха стабилността й. Тя откликваше удивително на кормилото и поддържаше нос право по курса, без да се оставя да бъде отклонявана настрани. Разбира се, имаше проблеми, свързани с такелажа й. Но забележителното беше, че тя пое към морето така, сякаш бе родена там.

Пит хвърли последен поглед на остров Злините. После сведе поглед към пакета, увит в парче от дакроновото платно, който съдържаше бордовия дневник и писмата на Родни Йорк. Той си даде обет, че ако оживее през следващите няколко дни, ще занесе последното свидетелство на Йорк до живите му родственици, надявайки се, че те ще организират експедиция, която да го върне в родината му и да бъде погребан край залива Фалмът в скъпия му Корнуол.