Клайв Къслър - Ударна вълна

— Но той не е над теб.

— Пряко не, но ако реши да си покаже рогата, тогава всеки плавателен съд, превозващ продоволствия за корабите ми оттук до Сингапур, може да бъде забавен за неопределено време.

— Не ме успокоявай, Джон. Касиди няма да протака нарочно нещата и ти много добре го знаеш. Нали кариерата му ще отиде на кино, ако допусне с раздразнението си да попречи на снабдяването на флота ти.

— Каквото искаш си мисли — рече Овърмайър. — Но това няма да промени положението. Аз не мога да ти дам „Рузвелт“.

— Дори за някакви си седемдесет и два часа?

— Дори и за седемдесет и две секунди.

Сандекър изведнъж спря да се разхожда, отпусна се в едно кресло и загледа Овърмайър право в очите.

— Кажи ми честно, Джон. Кой ми върза ръцете?

Явно смутен, Овърмайър не можа да издържи на погледа му и извърна лице.

— Не мога да ти кажа.

— Мъглата започва да се вдига — рече Сандекър. — Джордж Касиди подозира ли, че е набеден за злодей?

— Това не знам — отвърна искрено Овърмайър.

— Тогава кой в Пентагона издига стена пред операцията ми?

— Но не си го чул от мен, нали?

— Служихме заедно на „Айова“. Някога да си останал с впечатлението, че издавам тайни на приятели?

— Аз ще съм последният, който би се усъмнил в думите ти — отвърна без колебание Овърмайър и този път погледна Сандекър в очите. — Нямам пълни доказателства, имай го предвид, но един приятел от Учебния център по подготовка за използване на военноморски оръжия ми намекна, че самият президент е спуснал завесата пред теб, след като някакъв неназован доносник в Пентагона оставил молбата ти за ползване на самолетоносача да стигне до Белия дом. Приятелят ми каза още, че учени, близки до президента, смятат теорията ти за акустичното явление за неправдоподобна.

— Не може ли да им влезе в колективните академични глави, че от това явление вече са умрели хора и несметно голям морски свят?

— Очевидно, не.

Сандекър се облегна назад в креслото и изпусна дълга въздишка.

— Нож в гърба от Уилбър Хътън и Националния научнотехнически съвет.

— Съжалявам, Джим, но във вашингтонските кръгове се говори, че ти си някакъв фанатичен ексцентрик. А може и да е вярно, че президентът иска да те принуди да се оттеглиш от НЮМА, за да сложи на мястото ти някой близък негов политик.

Сандекър се изпълни с чувството, че екзекуторът вдига секирата над главата му.

— Така ли било? Значи кариерата ми не е от значение. Не мога ли да се свържа с някого? Не мога ли да ти предам, адмирале, че ти и всеки човек под твоето управление на остров Оаху ще бъде мъртъв след три дни?

Овърмайър погледна Сандекър с огромна тъга в очите. Трудно е да виждаш как някой върви към провала си, особено ако този някой е твой приятел.

— Джим, честно казано, ти ме плашиш. Искам да вярвам на твоето твърдение, но прекалено много са интелигентните хора, които смятат, че вероятността твоето акустично явление да се прояви е толкова голяма, колкото и вероятността за края на света.

— Ако не ми дадеш „Рузвелт“ — каза с равен тон Сандекър, — твоят свят ще престане да съществува в събота в осем часа сутринта.

Овърмайър поклати глава с мрачно изражение.

— Съжалявам, Джим, но ръцете ми са вързани. Дали ще повярвам на твоето предричане за смърт, или не, знаеш много добре, че не мога да не се подчиня на заповедите, които идват от моя главнокомандващ.

— Е, щом не мога да те убедя, най-добре е да си тръгвам. — Сандекър се изправи на крака, тръгна към вратата и се обърна. — Семейството ти тук ли е, в Пърл?

— Само жена ми и двете ми внучки, които са на гости.

— Моля се на Бога да греша, но ако бях на твое място, приятелю, щях да ги изпратя далече от острова, докато има още време.

До полунощ антената беше демонтирана до половината. Вътрешността на вулкана се осветяваше от лампа с нажежаема жичка и се огласяваше от звуците на генераторите, дрънченето от удари на метал в метал и от ругатните на екипа по демонтажа. Бясното темпо се поддържаше от началото до края. Мъжете и жените от НЮМА се потяха, мъчейки се да отвъртят болтовите връзки, които бяха ръждясали от липса на поддръжка и ремонт. За сън не можеше да става и дума, още по-малко — за ядене. Наоколо се разнасяше само кафе, черно като морето отвън.

Веднага щом някоя секция от подсилената със стомана чиния на антената от стъклено влакно се свалеше от основната рамка, кранът я поемаше и я спускаше върху откритата платформа на чакащия камион. След като и петте секции бяха сложени една върху друга и здраво завързани, камионът излезе от вътрешността на вулкана и потегли към пристанището на Каумалапау на западния бряг, където антената бе натоварена на борда на малък кораб, за да бъде превозена до Пърл Харбър.