Клайв Къслър - Ударна вълна

Вълните вече не изглеждаха враждебни както преди, нито пък облаците предвещаваха заплаха. Нощният студ също отслабваше, колкото повече навлизаха в по-топли води. С жестокостта и суровостта си морето ги бе подложило на изпитания и те бяха удържали пълна победа. Сега времето, оставайки непроменливо и доброжелателно, дори им помагаше.

На някои хора бързо им омръзваше да наблюдават морето от някой тропически бряг или от палубата на екскурзионен кораб, но Пит не беше от тях. Неспокойната му душа и капризното море бяха едно цяло, неделимо в променливите си настроения.

Мейв и Джордино вече не се чувстваха така, сякаш се бореха с всички сили да останат живи. Редките им моменти на радост и удоволствие, почти поглъщани от тежките изпитания, започнаха да се проявяват все по-често. Непоклатимият оптимизъм на Пит, заразителният му смях, неотслабващата му надежда, силният му характер ги поддържаха и им помагаха да посрещнат най-лошото, на което можеше да ги подложи природата. Те нито веднъж не доловиха и нотка на униние в изгледите му за дните напред, независимо в какво положение се намираха. Колкото и да изглеждаше напрегнат, докато насочваше секстанта си към звездите или изтощен бдеше за внезапна промяна на вятъра, той винаги беше усмихнат.

Когато Мейв осъзна, че се влюбва неудържимо в него, независимият й дух се разбунтува. Но след като накрая прие неизбежното, тя напълно отстъпи пред чувствата си. Докато той отбелязваше местоположението им на морската карта на Родни Йорк, тя непрекъснато се улавяше, че наблюдава всяко негово движение, всяко негово изражение.

Мейв го докосна леко по ръката.

— Къде се намираме? — попита го тихо.

— Щом се развидели, ще отбележа курса ни и ще изчисля разстоянието, което ни остава до остров Гладиатор.

— Защо не си починеш малко? Само два часа поспа, откакто тръгнахме от Злините.

— Обещавам да му ударя дълъг сън, когато стигнем последния етап на пътуването — отвърна той, опитвайки се да разчете компаса в сумрака.

— Ал също не е мигнал — кимна тя към Джордино, който не спираше да проверява страничните поплавъци и въжетата, запазващи целостта на лодката.

— Ако не излезе вятър и моето управление се придържа близо до изчисленията, би трябвало да зърнем твоя остров вдругиден, в някой от ранните сутрешни часове.

Тя вдигна поглед към необятната шир от звезди.

— Небето е прекрасно тази нощ.

— Също като една моя позната — каза той, местейки поглед от компаса, към платната и накрая към Мейв. — Едно лъчезарно същество с невинни сини очи и коса като водопад от златни монети. Тя е наивна и интелигентна и е родена за любов и щастлив живот.

— Явно е доста привлекателна.

— Това е само като начало. Оказа се, че баща й е един от най-богатите хора в слънчевата система.

Мейв се наведе, притисна се в него и докосна с устни веселите бръчици около очите му и волевата му брадичка.

— Сигурно много си лапнал по нея.

— Лапнал съм, защо не? — бавно рече той. — Тя е единствената жена в тази част на Тихия океан, която ме влудява от страстно желание.

— Но единствената жена в тази част на Тихия океан съм аз.

Той леко я целуна по челото.

— В такъв случай твой първостепенен дълг е да изпълниш най-съкровените ми фантазии.

— И за миг нямаше да се замисля, ако бяхме сами — отвърна тя със страстен глас. — Но засега ще трябва да потърпиш.

— Мога да кажа на Ал да продължи пеша — усмихна се той.

Мейв се отдръпна и се разсмя.

— Няма да стигне много далеч. — Вътрешно тя се изпълни с щастие при мисълта, че между тях няма жена от плът и кръв. — Ти си особен тип мъж — прошепна тя. — Такъв, какъвто всяка жена копнее да срещне.

Той се засмя непринудено.

— Не е точно така. Често съм докарвал нежния пол до отчаяние.

— Вероятно защото жените разбират, че си недосегаем.

— Мога и да бъда подлъган, ако те изиграят правилно картите си — шеговито рече Пит.

— Не това имах предвид — продължи тя сериозно. — Твоята любима е морето. Прочетох го по лицето ти по време на бурята. Ти не толкова се преборваше с него, колкото го прелъстяваше. Никоя жена не би могла да се състезава с такава необятна любов.

— Ти също изпитваш дълбоки чувства към морето — каза нежно той — и към света, който живее в него.

— Да — въздъхна Мейв, — не отричам, че съм посветила живота си на него.

Джордино прекъсна този миг. Той излезе от рубката и съобщи, че един от поплавъците изпуска въздух.

— Подай ми помпата. Ако открия пробитото място, ще се опитам да го закърпя.