Клайв Къслър - Ударна вълна

Ледена ярост се надигна в Пит. Той сграбчи Мърчант за яката на спортното му сако и го метна настрани с такава лекота, сякаш метна сламено чучело. След това се втурна обратно към масата за хранене, преди да успеят да го спрат.

— Без Мейв! — Гласът му прозвуча остро.

Дорсет се усмихна, но изразът на лицето му не се разведри.

— Тя прие името на прапрабаба си, тъй че нека да страда като нея.

— Негодник такъв! — процеди през зъби Пит с животинска омраза. — Развратен мошеник…!

Само толкова можа да каже. Един от пазачите на Мърчант заби зверски приклада на оръжието си отстрани в тялото му, малко над бъбрека.

Силна болка присви Пит, но бушуващият в него гняв го задържа на крака. Той се наведе напред, грабна с две ръце покривката на масата, рязко я дръпна и я метна във въздуха. Чаши, ножове, вилици и лъжици, съдове за сервиране и чинии се разхвърчаха над палубата с шумно дрънчене. После Пит се нахвърли през масата върху Дорсет, но не просто да го удари или да го стисне до смърт за гушата. Знаеше, че това е единствената му и последна възможност да обезобрази този мъж. Той изпъна показалците си и ги ръгна в лицето му, но мигом бе нападнат от пазачите. Побеснялата Будика замахна, за да нанесе саблен удар във врата на Пит, но не успя и го улучи по рамото. Единият пръст на Пит също се отплесна и само одраска челото на Дорсет. Другият обаче попадна точно в целта и той чу пронизителен като на първобитен човек вик. После почувства как по цялото му тяло заваляха юмруци, но след малко, когато мелето изведнъж пропадна в пълен мрак, вече не чувстваше нищо.

Пит се събуди и помисли, че се намира в някаква бездънна дупка или пещера дълбоко в земята. Или поне в дълбините на подземна кухина, където царуваше само вечен мрак. Напълно отчаян, той пипнешком затърси изход, но имаше чувството, че се върти в омагьосан кръг. Сигурно съм попаднал в кошмар и съм обречен да се лутам завинаги в непрогледен лабиринт, помисли си той с усещане за безизходица. Но изведнъж, като че ли само след едно мигване, той видя в далечината слаба светлина. Протегна ръка към нея и забеляза, че тя започва да се увеличава сред бързодвижещи се по небето тъмни облаци.

— Слава на Бога! Лазар възкръсна от мъртвите. — Гласът на Джордино сякаш идваше от улична пресечка и шумът на движението отчасти го поглъщаше. — И тъкмо навреме да умре отново, като види какво е времето.

Когато Пит се свести напълно, му се прииска да се върне обратно в лабиринта. Всяка точка на тялото му туптеше от болка. Имаше чувството, че костите му — от черепа до коленете — до една бяха строшени. Опита се да седне, но замръзна неподвижен още след първото си движение и изстена от болка. Мейв го докосна по бузата и обгърна с ръка раменете му.

— Ще те боли по-малко, ако се постараеш да не мърдаш.

Той вдигна поглед към лицето й. Широко отворените й небесносини очи преливаха от грижовност и обич. Пит едва ли не осезателно чувстваше как любовта й го обгръща като воал и болката му се оттича от вените, сякаш Мейв му бе направила магия.

— Ама каква каша забърках, нали? — промълви той.

Тя бавно поклати глава и кичури от дългата й руса коса докоснаха бузите й.

— Не, недей да мислиш така. Сега нямаше да си тук, ако не беше тръгнал заради мене.

— Хората на Мърчант добре те подредиха, преди да те изхвърлят от яхтата. Изглеждаш така, сякаш бейзболисти са изпробвали бухалките си върху теб — обади се Джордино.

Пит с мъка се надигна до седнало положение.

— А Дорсет?

— Подозирам, че си улучил едното му око, та ще заприлича на същински пират, като си сложи тъмната превръзка. Ще му липсва само белег от дуел и крив нож.

— Будика и Дирдри го пренесоха в салона по време на патакламата. Ако Мърчант бе видял по-рано степента на нараняването на татко, не мога да ти опиша на какво щеше да те направи — допълни Мейв.

Пит огледа с подутите си и полузатворени очи злокобното море.

— Отидоха ли си?

— Опитаха се да ни прегазят, преди да офейкат, за да не ги застигне бурята — отвърна Джордино. — Извадихме късмет с неопреновите поплавъци на сала ни и това, че сме без двигател, та успяхме да отскочим от носа на яхтата. Залавянето ни, тъй да се каже, беше на косъм.

Пит отново съсредоточи поглед върху Мейв.

— Значи ни оставиха да се носим по течението, както навремето прапрабаба ти Бетси Флечър.

Тя го изгледа с почуда.

— Ти откъде знаеш за нея? Аз нищо не съм ти казвала.

— Винаги проучвам жената, с която искам да прекарам остатъка от живота си.