Клайв Къслър - Ударна вълна

— Няма да е „чисто и просто печалба“, драги ми Пит. Печалбите ще са на ниво, нечувано досега в историята. Става дума за десетки милиарди долари.

На Пит му беше трудно да проумее зашеметяващата сума.

— Но вие не можете да получите такива пари, освен ако не удвоите цената на цветните скъпоценни камъни.

— Да я учетворя, е по-близо до истината. Разбира се, това няма да стане за едно денонощие, а чрез постепенно увеличаване на цените в продължение на години.

Пит направи няколко крачки, застана пред Дорсет и внимателно се вгледа във високия мъж.

— Не възразявам срещу желанието ви да влезете в ролята на цар Мидас — заговори той със сдържана непоколебимост. — Правете каквото искате с цената на диамантите. Но, за бога, спрете ултразвуковите изкопни работи в мините ви. Обадете се на вашите управители и им наредете да преустановят всички операции. Направете го още сега, преди да са взети нови жертви.

Настъпи необичайна тишина. Всички погледи се отправиха към Дорсет, очаквайки го да отвърне на предизвикателството с изблик на гняв. Но той само изгледа продължително Пит и се обърна към Мейв.

— Много е нетърпелив твоят приятел. Той не ме познава, не приема моята решителност. — После отново се обърна към Пит. — Ударът върху диамантения картел е предвиден за двайсет и втори февруари, след двайсет и един дни, считано от днес. За да го осъществя, на мен ми е нужен всеки грам, всеки карат, който може да се добие от мините ми. За отразяването в световната преса на този мой ход, за рекламно място във вестниците и за телевизионно време вече е заплатено и е включено в предварителните програми. Така че не може да има и няма да има никаква промяна в плановете. Ако умре малко паплач, да умира.

Душевно разстройство, заключи Пит в себе си; само с тези думи може да се определи нечовешката злост в черните като въглен очи на Дорсет. Душевно разстройство и пълно безразличие към всякаква мисъл за угризение. Това е човек без капка съвест. Пит почувства как кожата му настръхва само като го гледа. Запита се за колко ли отнети живота ще отговаря Артър Дорсет. Колко ли са били жертвите сред онези, които са се изпречвали на пътя му към богатството и властта още преди да започне да изкопава диаманти с ултразвук? Остри ледени иглички го прободоха при мисълта, че стои пред човек с противообществени прояви, на нивото на сериен убиец.

— Дорсет, вие ще си платите за престъпленията — заговори той спокойно, но с ледена нотка в гласа. — Положително ще си платите за непоносимата скръб и мъката, които сте причинил.

— И кой ще бъде моят ангел на възмездието? — озъби му се Дорсет. — Може би вие? Или господин Джордино? Не вярвам да има предопределено възмездие от небесата. Такава възможност е доста далечна. Единствената сигурност, на която мога да разчитам, господин Пит, е, че вие няма да сте наблизо, за да го видите.

— Значи премахвате свидетелите, като ги застрелвате в главата и хвърляте телата им зад борда, така ли действате?

— Да застрелям вас и господин Джордино в главата? — В гласа на Артър Дорсет не се долавяше никакво вълнение, никакво чувство. — Няма нищо по-жестоко и шаблонно, а и по-състрадателно, от подобно нещо. Да ви хвърля в морето? Да, можете да считате това за предрешен въпрос. Във всеки случай обещавам на вас и на приятеля ви бавна, но мъчителна смърт.

След трийсет часа гръмко боботене по морето с невероятна скорост мощните двигатели стихнаха до приглушено тупкане. Яхтата намали ход и започна да дрейфува върху леките вълни. Последното видимо очертание на новозеландското крайбрежие отдавна бе изчезнало зад дирята на яхтата. На север и запад разклонени светкавици прорязваха тъмни облаци и тътенът на гръмотевица отекна глухо в далечния хоризонт. На юг и изток обаче нямаше нито облаци, нито гръмотевици. Там небето беше ясно и синьо.

Пит и Джордино прекараха нощта и половината от другия ден заключени в малък отсек за продоволствия зад машинното отделение. Там беше толкова тясно, че имаше място толкова, колкото да седнат на пода с колене, свити до брадичката. Почти през цялото време Пит бе останал буден, с по-прояснено съзнание, и се вслушваше в оборотите на двигателите и блъскането на вълните в корпуса. Докато Джордино, отхвърляйки всякаква мисъл за сдържаност, реши да извади вратата от пантите й, но се озова пред четирима пазачи, които мигом забиха дулата на автоматичните си оръжия в пъпа му. Победен, той побърза да се върне на мястото си и тутакси заспа още преди вратата да бъде отново окачена.